10 съвета за успех и житейска философия от проф. д-р Лъчезар Цоцорков (с аудио)

"Формулата за успех, това е да изградите една добра лична ценностна система!" - един от най-важните съвети, които сподели пред препълнената конферентна зала на историческия музей проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Лекцията на председателят на Надзорния съвет на "Асарел Медет" АД на тема "Трсещият човек, който успява",  организирана по инициатива на Интеракт клуб на 15 април предизвика много сериозен интерес от хора от всички възрасти.

 Проф. д-р Лъчезар Цоцорков представи своя мениджърски опит и личната си философия на успеха в изключително интересно изложение, като всеки от съветите, които той отправи към младите хора от Панагюрище, бе подкрепен с примери от личния му професионален и житейски опит. 

Ето и 10-те вдъхновяващи съвета на проф. д-р Лъчезар Цоцорков за Търсещият човек, който успява:

1. Открийте и си изяснете своето призвание, своят най--голям физически и духовен потенциал и направлението, в което шансовете ви за успех са най-големи.

2. Мечтайте и си поставете дългосрочни високи и благородни цели, представете си ги реализирани. Напишете своите цели и сроковете за постигането им.

3. Без пълна отдаденост, без да се посветим на своята цел е невъзможно да се постигнат високи и трайни резултати. Дайте най-доброто от себе си и работете на горната граница на своите възможности.

4. По пътя на мечтите си не очаквайте и не мислете за несполуки и беди! Същевременно обаче, навреме правете оценки на риска за важните решения и без отлагане вземайте превантивни мерки.
Правилото на петте П: Перфектната подготовка предотвратява провала на представлението.

5. Изградете в себе си висока лична самоорганизираност. Не забравяйте своята самомоитвация и се стимулирайте сами!

6. Помнете, че хората, с които сте в един екип, са най-важният фактор за Вашият общ успех или неуспех и отделете нужното внимание за изграждане на доброто взаимодействие с тях. 

7. Организирайте свободното си време за целенасочено преживяване, не само физическо, но и духовно.

8. Следете здравето си редовно и се грижете за физическия си тонус

9. Помагайте на другите, работете за благотворителни каузи и дарявайте за значими обществени каузи.

10. Всяка сутрин започвайте деня си с благодарност към Господ и всички хора за хубавото, което сте постигнали и имате! 

Пазете чист търсещия дух, бъдете любопитни към всичко, което не знаете и не разбирате, защото това е дъхът на успяващия човек!

Формулата за успех това е да изградите една добра лична ценностна система!

Чуйте аудио запис на цялата лекция

    1. Лекция на проф. д-р Лъчезар Цоцорков на тема "Търсещият човек, който успява" - част 1 - Представяне и личен пример

2. Лекция на проф. д-р Лъчезар Цоцорков на тема "Търсещият човек, който успява" част2 - 10-те съвета

Интервю: Как Австрия подпомага дуалното обучение в България?

За целите на проекта, предимствата на дуалната образователна система и как тя може да бъде приложена в България.

Източник: http://www.economy.bg/

София Дамянова, мениджър проект „Дуално обучение” в търговския отдел на австрийското посолство, пред Economy.bg
Търговската камара на Австрия подпомага успешното въвеждане на дуалното обучение в България. За тази цел Търговското представителство към посолството на Австрия в София реализира пилотния проект „Дуално обучение в България”. Той стартира през учебната 2015/2016. За участие в него са избрани три български града: София (обучение по професия „Икономист“, специалност „Търговия“); Габрово (обучение по професия „Мехатроника“) и Ямбол (обучение по професия „Мехатроника“ и „Машинен техник“). В проекта участват фирми, училища и български институции. Сред компаниите, които ще се включат, са: dm, „Билла”, „Кауфланд” и „Лидл”.

Много австрийски компании в България се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. Може ли дуалната образователна система да реши този проблем?При правилното и успешно въвеждане на дуалната система на обучение този проблем положително може да бъде разрешен, а освен това ще има и широк социален ефект, защото опитът на Австрия показва, че благодарение на нея младежката безработицата може да бъде сведена до минимум. Тук трябва да споменем негативния факт, че в България за 2013 безработица сред младежите между 15-24г. е 28.4% (www.nsi.bg), а за ноември 2014 безработицата при младежите до 25г. е 21,4% (данни на www.statista.com). А в Австрия за ноември 2014 тя е само 8,9%. При младите австрийци, които завършват професионална гимназия и се обучават по дуалната система, нивото на безработица е 2,6% (информация за 2011).
Дуалното обучение дава шанс на гимназистите – бъдещите квалифицирани служители, докато изучават теорията по дадена професия, едновременно с това да приложат наученото в практиката при съвременни условия и използвайки модерните техники и технологии на фирмите, да го изпробват и да го доразвият. Докато трупат теоретични знания в гимназията, учениците ще имат и възможност в 11-ти и 12-клас, т.е. в рамките на две години, да бъдат обучавани в реална работна среда от квалифициран наставник от съответната фирма, който да им предаде необходимите практически знания по избраната професия и специалност, да натрупат опита, необходим им да станат квалифицирани кадри, да се научат да носят отговорност.
Предимствата за работодателя са, че няма да хаби средства и време за подбор на персонала, че няма да губи ценно време по обучаване на служители, след което да се окаже, че те не желаят да работят точно тази професия, точно в тази фирма или че не са подходящите за тази позиция, че ще може да подбере най-добрите и най-мотивираните, които да бъдат лоялни към фирмата и заедно с това да стане по-конкурентоспособен при така динамичното развитие на икономиката в днешно време; а за ученика, че освен натрупания теоретичен и практически опит, осигуряващи му повече шансове на пазара на труда като квалифициран специалист след завършване на обучението по дуалната система, той ще получава възнаграждение по трудов договор по време на обучението си в 11-ти и 12-клас, а с това ще трупа и трудов стаж.
Много важна предпоставка обаче за успешното въвеждане на дуалното обучение в България е адаптиране на законодателството, както и на учебните планове и програми, така че обучението да може да бъде провеждано на 2 места – в училище, от една страна и във фирма, от друга.
В момента се обсъжда въвеждането на дуално обучение у нас. Какво България може да научи от Австрия в това отношение?Съвременният и успешен бизнес съчетава освен модерно и високотехнологично оборудване, иновации и изпреварващо мислене, също така и комбинирането им с най-важния фактор, необходим за постигането на положителни резултати – а именно, човешкия. Чрез дуалното обучение Австрия е намерила оптималния път за успешното съчетаване на практически умения, професионално теоретично познание и най-важните ключови квалификации. Качеството и успехът на дуалното обучение в Австрия може да бъдат онагледени с факта, че 40% от учениците избират да се обучават по дуалната система. Повече от 35 000 фирми в Австрия обучават над 120 000 гимназисти, които от своя страна дават своя принос като висококвалифицирани специалисти за осигуряването и изграждането на конкурентоспособна австрийска икономика.
Модерното професионално образование трябва да може да отговаря бързо и гъвкаво на всички промени на изменящата се икономическа среда и променящия се пазар на труда. Австрия е разработила и специални програми, чрез които да консултира както учениците, така и бизнеса относно предимствата и ползите на дуалното обучение, като се старае ежегодно да внася подобрения и да го адаптира към актуалните изисквания на бизнес средата.
По примера на Австрия България може да работи за подобряване имиджа на професиите и да популяризира многообразието на всички професии от списъка на НАПОО. Добре би било страната ни да помисли за предоставяне на отличия за най-добър работодател обучител, което ще покаже високата оценка на държавата спрямо бизнеса за подпомагането му в изграждането на по-качествено образование.
Обучаващите се в дадена фирма ученици не са задължени да започнат работа след завършването си в обучаващата ги фирма. Те могат да отидат при друг работодател от бранша, както и при тях да дойдат обучени в друга фирма специалисти. Това е пример и доказателство за една свободна образователна система. Така фирмите, които инвестират в образование, действат не само движени от собствения си интерес, но допринасят за дългосрочен ползотворен ефект върху цялата икономика и върху всички браншове.
Дуалното обучение подпомага по-бързото интегриране на младежите в професионалния живот, което води след себе си повишаване конкурентоспособността и благосъстоянието на страната.
Какъв е приносът на Австрийското търговско представителство в тази посока?Търговската камара на Австрия подпомага успешното въвеждане на дуалното обучение в България организационно, финансово и преди всичко с пренос на съдържание и опит. Конкретно подпомагането се изразява в реализиране на пилотния австрийски проект „Дуално обучение в България“, при което тя координира цялостния процес по избор на участващите региони, фирми, гимназии, поема организацията и отговорността за съгласуваност между участващите страни и българското Министерство на образованието и науката и други свързани институции.
Австрийската държава финансира и провеждането на рекламна кампания за популяризирането на дуалното обучение в България сред родители и ученици, за неговите предимства и за конкретния пилотен австрийски проект. Търговска камара на Австрия ще подпомогне изготвянето на актуални и адаптирани към нуждите на бизнеса учебни планове и програми за дуално обучение, както и ще участва активно в обучаването на наставниците от фирмите, за да могат те да придобият необходимите педагогически и трудово-правни умения, необходими за работа с непълнолетни.
За пилотния проект, който стартира през учебната 2015/2016, са избрани 3 града в България: • Габрово (обучение по професия „Мехатроника“),
• Ямбол (обучение по професия „Мехатроника“ и „Машинен техник“),
• София (обучение по професия „Икономист“, специалност „Търговия“).
Каква е целта на проекта за дуално обучение, който осъществявате с Националната финансово-стопанска гимназия?Целта на участващите в пилотния проект фирми в София е в партньорство с гимназия с богат опит в различни международни програми, с добър имидж сред ученици и родители, с добър, квалифициран и мотивиран преподавателски и управленски състав, каквато е Националната финансово-стопанска гимназия, да обучат квалифицирани кадри за своите нужди, които след завършването, ако покажат по време на обучението си достатъчно мотивация, отговорност, способност и умения, да станат едни добри ръководители на отдели, а след време - и на магазинен обект.
Целта на пилотния австрийски проект е, когато се видят резултатите от успешното реализиране на дуалното обучение, в него да се включат повече фирми, повече гимназии, да се сформират повече паралелки, които да се обучават по дуалната система и това да допринесе за по-качествено образование, по-висока конкурентоспособност на фирмите, по-високи заплати за служителите и по-развити региони.
Кой може да се включи в проекта?В пилотния австрийски проект участват както австрийски, така и български и немски фирми. Тъй като финансирането идва от страна на австрийския бизнес, Министерството на икономиката на Австрия и Търговската камара на Австрия, то изискването е във всеки регион да има поне минимално австрийско участие. Интересен е фактът, че има голям интерес за включване в проекта от страна на няколко български фирми, които в резултат на партньорски отношения с чуждестранни контрагенти са имали възможност да се запознаят с предимствата на дуалното обучение и оценяват ползите от прилагането му в България и в техните компании, въпреки че са с ясното съзнание за трудностите и препятствията, които ще съпътстват началния процес на стартиране и реализация.
Това идва да покаже, че както българските фирми, така и чуждестранните в страната ни се нуждаят и са готови да отделят време и ресурси, за да подпомогнат успешното въвеждане на дуалната система на обучение и да си осигурят така желаните, но липсващи на пазара на труда квалифицирани специалисти по съответните професии, отговарящи на техните сфери на дейност.
Ще се издава ли някакъв сертификат на учениците, преминали през системата на дуално обучение?При завършване на гимназиалното обучение и при успешно представяне на изпитите, учениците ще получават диплома за завършено средно образование, от една страна, и свидетелство за придобита професионална квалификация – трета степен, от друга.

Интервюто е в копирано от: http://www.economy.bg/economy/view/17197/Kak-Avstriya-podpomaga-dualnoto-obuchenie-v-Bylgariya

V-ти Национален конкурс за изпълнение на революционна поезия „ОБОРИЩЕ – ФАКЕЛ НА СВОБОДАТА” - регламент и заявка за участие

Дата на провеждане:  25 април  2015 година /събота/

Час: 9.30 часа

Място: Народно  читалище ”Св. Св. Кирил и Методий-1912”  - село Оборище

РЕГЛАМЕНТ

ОРГАНИЗАТОР: Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1912”, Кметство село Оборище, с финансовата подкрепа на Община Панагюрище.

ЦЕЛИ: Разпалване на родолюбиви чувства, издигане на националното самочувствие и самосъзнание, популяризиране на българската поезия с патриотична насоченост, откриване и изява на таланти в поетичното изкуство.

1. Участниците могат да се представят с рецитали, драматизации, композиция или със стихотворения, посветени на революционната поезия.

2.  Времетраене  на всяко читалище/училище  -  до 20 минути.

В конкурсната програма могат да участват индивидуални изпълнители и групи, разделени в две възрастови групи:

• Индивидуални изпълнители и групи до 15 години
• Индивидуални изпълнители и групи над 15 години

3. Конкурсът има състезателен  характер.

4.  Организаторите осигуряват на всеки  участник пакетирана храна.

5.  Пътните са за сметка на колективите.

6. Всеки ръководител на група се регистрира в Организационния щаб на фестивала в читалището, като представя списък на участниците.

ЖУРИРАНЕ НА ФЕСТИВАЛА

1.  Професионално  жури

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА

1.   Подбор на репертоар, съобразено с темата.

2.   Интонация, художественост на изпълнението.

3.   Сценична реализация - артистичност, хореография, костюми.

Заявките  за участие се приемат до 17. 04. 2015г.

Адрес:

4522 село Оборище, община Панагюрище, област Пазарджик

ул. „Подполковник Рашев” №52

Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1912”

e-mail: april_1876@abv.bg

За повече информация на тел. 035394/351, GSM 0886 388 984

/Маргарита Наплатанова/

Маргарита Попова ПАТРОН на Конкурса “Елена Николай”

Маргарита Попова - Вицепрезидент на
Република България

 Вторият международен конкурс за млади оперни певци “Елена Николай” – Панагюрище ’2014 се посвещава на 110 -та годишнина от рождението на Елена Николай и ще се проведе под патронажа на Вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова.  

По покана на Галина Матанова – заместник кмет “Хуманитарни дейности” на Община Панагюрище и председател на организационния екип на Конкурса,

Галина Матанова - зам.-кмет "Хуманитарни дейности"
на Община Панагюрище

Патрон на Втори международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ ще бъде Вицепрезидентът на Република България г-жа Маргарита Попова.

Конкурсът  се посвещава на 110-та годишнина от рождението на легендарната световна оперна певица Елена Николай и ще се проведе от 30 октомври до 1 ноември в Театър Дом-Паметник, Панагюрище.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Маргарита Попова ще бъде почетен гост на Галаконцерта на лауреатите, който ще се състои в Деня на народните будители 1 ноември от 18:30 часа в голямата зала на Театър Дом-паметник, със специалното участие на оркестъра на Държавна опера Пловдив, диригент Лучано Ди Мартино.

Конкурсът на името на Елена Николай е и за да напомня, че българските оперни таланти са онези, които винаги са нареждали България в челните редици на световната култура и дава шанс на младите оперни надежди за изява пред конкуренти от цял свят.

Всичко за Втори международен конкурс за млади оперни певци "Елена Николай" - Панагюрище '2014, вижте на www.elenanikolai.com

Още по темата:

Франческо Ернани идва в Панагюрище за Конкурса “Елена Николай”

Оперни величия ще журират Втори международния конкурс за млади оперни певци „Елена Николай”

ALREADY STARTED THE REGISTRATION OF PARTICIPANTS IN SECOND INTERNATIONAL COMPETITION FOR YOUNG OPERA SINGERS „ELENA NIKOLAI“

Стартира записването за участници в конкурса "Елена Николай"

Имало ли е робство, щом сме си останали християни?

Елин Пелин ми каза: „Запомни: Дъб в саксия не расте”. Бях на галаобяд в Метрополитън опера, когато убиха Кенеди.

Визитка:

Родена е на 15 декември 1934 г.

Сред най-великите оперни гласове на ХХ век

От 2001 година провежда майсторски класове в Нов български университет

Представителка е на златното поколение на Ла Скала.

В коронната си роля Тоска е пяла с Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас

Кавалер е на Ордена на Италия, 5 пъти е най-популярна личност на Италия и 2 пъти е музикант на годината.



Г-жо Кабаиванска, интервюто излиза в навечерието на Деня на Независимостта на България. Как една нация пази независимостта си?

Този въпрос е много сложен. Наскоро ми подариха книга отпреди 35 години, написана от царица Йоана за нейния живот в България. Тази жена си спомня всички български имена, един преврат, втори преврат, трети – с имената, с датите. Целият є живот в България, заедно с живота на цар Борис Трети. В този аспект тя говори и за независимостта българска – не като един ден, а като политика. Че всъщност след абдикирането на Фердинанд, който е бил за германската страна, Борис е бил за неутралитета на България и това е историческата роля на този цар. Той винаги е лавирал между Запада и Изтока и е намерил и равновесие. Макар че, може би, е платил с живота си, за да води независима политика.

Конкретният ден на Независимостта е обявяването на България за Царство, отхвърлянето на властта на султана. Сега, с днешна дата, аз си задавам друг въпрос – дали това петвековно турско робство наистина е било робство? Свързвам всички тези международни събития днешни, страшни, с този религиозен фанатизъм. Имало ли е робство, когато ние сме си останали християни? Нашите черкви са съществували. А сега на християните им режат гърлата! Значи тези отоманци, които са ни направили на роби, не са посегнали на най-святото, на същността на един народ. Защо сме оживели като българи, ако сме били под турско робство? Помните ли, че когато Тодор Живков реши да дава на турците български имена, те си отидоха в Турция? Така че това турско робство е било много прогресивно – хора от три религии – християни, евреи, мюсюлмани – са живеели мирно заедно. А днес в 2014 година да се колят хора за религия е ужасно! Това е някаква колективна лудост. Фанатизъм!

На 18 декември с галаспектакъла „Райна Кабаиванска представя звездите на операта” ще бъде отбелязана 80-годишнината ви. Искам да ви върна обаче към детството – Елин Пелин, Дечко Узунов, проф. Александър Балабанов гостуват в дома на родителите ви. Помните ли ги?

Знаете ли, че ги помня! Защото бяха и много хубави всичките или поне така ми се е струвало. Елин Пелин беше висок и хубав. Не се сещам по какъв повод, но помня какво ми каза веднъж: „Ти запомни: Дъб в саксия не расте”.

Бяха приятели с баща ми, който беше много вдъхновен човек. Рядка личност, винаги имаше вулкан от идеи. Беше ветеринарен лекар на пристанището в Бургас и така се запознали с майка ми, но винаги с много широки интереси. Пишеше книги например, псевдонимът му беше Малко Поло. Той направи „Балкантурист” и си спомням, че казваше на мен и братчето ми: „България може да стане Швейцария на Балканите”. Това е било преди 70 и повече години! Той направи първите хотели на Златни пясъци.

Освен това всичките художници и писатели му бяха приятели и той правеше културни бригади по селата. Водеше Елин Пелин да си чете разказите и актьори да рецитират. Нещо невероятно! Баща ми беше комисар по снабдяването едно време и така организираше нещата: „Ела да ми четеш в еди-кое-си село, а пък аз ще ти дам една луканка”.

Понеже в хотелите, които построи, сложи картини на българските художници, после го набедиха в буржоазност. Пролетариатът не е това... Но нека не ровим, болезнена е тази тема...

Болезнена е и темата за ДС. Според вас трябва ли да се отворят досиетата?

Стига с тази тема, колко години минаха! Моето не искам да го видя! Артистът трябва да се изявява, а пък в какъв режим ще го прави, е въпрос на случайност. Казват, че Караян е бил нацист? Не може да го обвиняваш в това само защото е почнал да работи в Нацистка Германия. Ами той се ражда, той е диригент, трябва да дирижира някъде. Това е режимът! Аз съм се родила тук и когато ми направиха договор за Метрополитън опера, отидох с червения паспорт да взимам американска виза. И се кълнях, че никога не съм била член на комунистическата партия, което е истина, че никога не съм била в младежки комунистически съюзи. Кълна се като нищо! Как няма да се кълна? Трябва да пея, аз съм артист, трябва да отида в Метрополитън! Отивам да си взимам българска виза в посолството и нашият посланик ми казва: „Пък ти като си в Ню Йорк, пооглеждай се малко, пък после ела да си поприказваме”. Викам: „Разбира се” Сигурно го има в моето досие, но никак не ме интересува. Отидете да го прочетете. Това е пътят на артиста – или ще се изявява, или ще стои вкъщи политически затворник.

Как преодоляхте подозренията към българката отвъд желязната завеса?

Италия е винаги страната на големите възможности. Спомням си, че веднага след моето пристигане там ми сложиха един полицай. Една седмица вървеше редовно след мен. Живеех в един мизерен пансион, с 4-5 стаи, на които се полагаше една баня. Затваряха ми топлата вода на душа, за да плащам повече на хазайката... Но това са ми най-хубавите спомени в края на краищата! Та, една вечер се връщам от урок при моята учителка, отварям голямата врата, за да вляза във входа, и полицаят се шмугва с мен, което не го беше правил дотогава. Хваща ме и иска да ме целува. А аз като едно балканско дете един страшен шамар му отвъртях и повече не го видях! Така че шпионството стигна дотам ­ до шамара и вече не съм враг на капитализма. Така се разрешаваха нещата в Италия. Обаче, когато отидох в Ню Йорк, прикрепиха към мен двама американци ­ едри грамадни, които бяха сигурно от FBI. Те ме придружаваха до сценичния вход и аз си влизам и си правя репетиция. Излизам – те са двамата и тръгват с мен, без да кажат една дума. Влизам в магазини, купувам си сиренце, хляб, те ­ с мен...

Това колко време продължи, вие пеете в Метрополитън петнайсет сезона?

Само първия. После решиха, че не съм опасна и че наистина пея.

С убийството на Георги Марков се заговори за „българския чадър”. Къде бяхте, когато стана то?

Нямам конкретен спомен. Май Пиер Увалиев ми каза за него. Помня обаче един голям официален обяд в Метрополитън опера, когато убиха Кенеди...

За президента или за брат му Робърт говорите?

За Джон. Бяхме с президента на гилдията на Метрополитън опера и се приближи един келнер и му каза нещо на ухото. Той веднага скочи и каза: „Господа, в този момент са застреляли нашия президент Джон Кенеди”. Била съм винаги в тези исторически събития, без да си дам сметка. Давам си я после, когато събитието стане история.

Малцина са чували, че в началото на 80-те години осъждате театър „Ла Скала” за неспазване на договора ви. Как стана това?

Все с някого се боря в живота, защото съм тип Пасионария. Трябваше да пея в „Манон Леско” и имах редовен договор със Скалата. Те обаче не направиха представление. Спомням си много добре, че пеех в Мюнхен, когато директорът на Ла Скала ми телефонира и каза „Знаеш ли, Райна, ние по технически причини не можем да направим „Манон Леско”. Аз ще дойда в Мюнхен, за да си говорим лично и да видим за догодина някаква опера, в която да пееш”. Всичко това се случва само 5-6 месеца преди премиерата, тоест в много кратък срок. Аз много спокойно отвърнах на директора: „Сега е вече късно да ме предупреждавате, защото съм отказала много други предложения за същия период, но ако дойдете тук, ще си говорим и ще видим”. Той, разбира се, не дойде в Мюнхен. Тогава самочувствието на Скалата беше много високо. Тя наистина беше първият световен театър, макар сега да не е така. Когато дебютирах в Скалата съвсем млада – през 1961-ва, още на премиерата дойде агент от Метрополитън опера и ми направи договор. Дойде друг от Ковънт гардън и с него сключих контракт. Наистина Скалата беше невероятен трамплин за кариера и те си живееха с това самочувствие... Аз си изпях моите спектакли в Мюнхен, изчаках може би един месец, но не получих никакви новини от Милано. Върнах се в Италия, попитах едни приятели: „Кой е най-страшният адвокат в Милано”. Те ми казаха. Телефонирах, срещнахме се, казах му: „Веднага дело на Скалата”. Той се хвърли възторжено, но в театъра така се изплашиха, че ми платиха веднага без дело. Платиха ми всички спектакли, които аз не пях! В цялата ми кариера това са единствените пари, за които не съм се потила.

Имало ли е друг подобен случай преди вас?

Само Алфредо Краус и аз това го научих по-късно, защото пяхме заедно. Попитах го: „Защо не пееш в Скалата?” Отговори ми: „Водих им дело”. Попита ме: „А ти защо не пееш? И аз им водих дело. Оттогава не съм стъпила в Скалата освен на благотворителни изяви.

След един такъв голям концерт, организиран от Световната фондация за борба с рака, имаше тържествена вечеря с 30 официални гости. Аз се явих с едно разкошно кожено палто и казах пред цялата маса на директора на Ла Скала: „Много благодаря за вашия разкошен подарък”. Настъпи гробно мълчание, той много се стресна и въпросително ме погледна „Как, какво?”. А аз: „Това кожено палто е от вашите пари”. Правя си такива комедии, но пък и жестоко съм наказана за тях, защото повече не стъпих в Скалата. Не съжалявам!

Може ли днес един млад певец да си позволи подобна дързост?

Не. Времената са страшно променени. Тогава се говореше за Калас и за Тебалди, както сега се говори за Балотели. Култът не е към операта, защото тя е нещо изживяно. Едно време имаше само радио и то беше важно. Днес значителни са телевизията, компютърът, пазарът. Това е друг свят. Уви, трябва да живеем и в него. Понякога се срамувам, когато казвам на моите ученици: „Пазарът има нужда от такъв тип певец”. Едно време такова разсъждение не можеше да съществува. Ти пееше само това, за което си роден. Изкуството вече е пазар. И трябва да се съчетаваме и с правилата.

Къде остава артистът тогава?

Това е друг въпрос! Не искам да съдя моите колеги, но например един Пласидо Доминго, който е вече мит, си позволява да пее като баритон и не пее добре! Той е роден тенор! Обаче хората идват, за да го видят! Не да го чуят! Това лято Арената на Верона се напълни само за неговия концерт. Бяха дошли да видят Доминго, да се докоснат до мита, но не и да го чуят.

Източник: monitor.bg