Райна Кабаиванска в епохата на чудесата

Вижте Интервюто с Райна Кабаиванка в предаването Панорама по БНТ 1

Каквото и  да се  каже за Райна Кабаиванска ще е или малко, или вече известно. Наричали са я ”самото олицетворение на операта”, “божествената”, “най-известното сопрано в света”. Удостоена е с всички оперни награди, включително и “Оскар”. Оперната прима в едно интервю за “Панорама”.

“Панорама”: След 55 години  на  оперната сцената – останаха  ли  ви  тайни там?

Райна Кабаиванска: В операта тайни? Има опери, които ми останаха тайна не можах да ги достигна, макар че много съм си мислила и мечтаех да ги достигна. Това е например лейди Макбет. Не ми излизаха няколко такта – никога не посмях да я изпълня.

“Панорама”: Каква е цената на славата и вкуса на провала, познавате ги и двете, нали?

Райна Кабаиванска: Чакайте  малко, провал май няма. Или може би не си спомням, защото имам много къса памет. Слава – също, ама никога не съм се замайвала, само веднъж си спомням, че наистина се развълнувах. Това стана за моята последна Бътерфлай. “Арената  на Верона” – пълно, пълно, целият този грамаден античен театър, с хиляди свещички, хиляди лица около мене. Тогава станаха всички на крака накрая. И за си казвам: Е, може би нещо съм направила и оставила.

Работила е с диригенти като Караян, Абадо, Золта. Пяла е с Франко Корели, Борис Христов, Пласидо Доминго. Музиката я свързва с Павароти, и с музика се разделят. Кабаиванска се прощава  с приятеля си, пеейки  на погребението му.

Райна Кабаиванска: Да, беше много страшно. Много страшно. Аз бях пред гроба на Лучано, пред ковчега на Лучано. Когато свърши си спомням, че избухнах в ридания. Вие сте много права, аз нямам памет, аз всичко хвърлям зад гърба си и това го бях забравила.

Свикнала е да й говорят със суперлативи, но ги отбива със самоирония. Твърди, че не се е сражавала с времето, а го е живеела.

“Панорама”: Коя беше най-голямата Ви битка?

Райна Кабаиванска: Най-голямата ми битка беше, чакайте да си помисля сериозно. Да намеря едно равновесие между кариерата и личния живот. Разочаровах ли ви?

“Панорама”: Не.

Райна Кабаиванска: Е, добре. Това е много трудно, защото и единият остава ограбен и другият също. Жертвата е и от двете  страни. Имах това малко детенце. Много жестоко дете, което още не ми е простило всички грехове, които съм правила. Това е моята дъщеря, която е на почти 40 години и чака още едно бебе, второ внученце ще имам, но не ми е простила, че аз всяка вечер не съм й казвала “лека нощ”.

“Панорама”: А вие сама на себе си простихте ли си?

Райна Кабаиванска: Не, никога!

Тази година е особена за нея – навършва 80 години. От Нов български университет са й приготвили подарък – изложба и концерт. През последните 14 години Кабаиванска идва всяка есен заради майсторския си клас в НБУ.

“Панорама”: Оптимист ли сте за българите, за духовността ни?

Райна Кабаиванска: Това е въпрос, на който не искам да отговарям, в смисъл за мене. Мисля, че и нашето виждане не трябва да е много националистическо. Светът стана много малък. Аз искам на тези млади български деца да им покажа, че става дума не, че си българин, а че трябва да си добър, конкурентоспособен.

“Панорама”: А такива ли сме? Конкурентоспособни ли сме, честно?

Райна Кабаиванска: Честно – не. Още не, но тези малко, с които аз се занимавам. На тях им става ясно в края на  краищата, че те не могат да се уповават само на родина и на талант. Светът е вече родина.

Тя е родена в царско време, живяла е в комунизма, изкачила е оперния връх отвъд желязната завеса. Впечатленията й от България са бегли, но безпощадни. Не познава политиката, но разбира действителността.

Райна Кабаиванска: Виждам тази, как да кажа, малко незряла демокрация. Демокрация, пусната отвисоко, която не е изживяна демокрация.

“Панорама”: Какво имате предвид?

Райна Кабаиванска: Демокрацията не е изживяна, когато аз отворя един български вестник мъчно стигам до десетия ред на статията, защото не ми харесва езика, темата, не ми харесва духа на статията – винаги повърхностно, винаги с някакъв жаргон даже написано. Аз не искам да съдя никого.

Говори за първите години на демокрацията, за страстите край нея, за приятелството й с Блага Димитрова.

Райна Кабаиванска: Аз й бях казала още преди да стане първото правителство: “Виж какво, Блага, поетите правят революцията, но те не бива да се замесват в политиката.” С вълнение си спомням първия концерт, на който тя ме повика за демокрацията, в зала “България”, когато още кипеше тази страст като на революция. Тогава демокрацията за първи път се опитваше и вкусваше. И тези викове на  младите хора -”Райна, Райна!”, Райна княгиня ми викаха дори. Беше като подем революционен, после този подем го видях преди две години, когато станаха демонстрациите пред Народното събрание. Аз се надявам, че България ще узрее като демокрация.

“Панорама”: Харесва ли Ви света, в който живеем?

Райна Кабаиванска: Не, никак не ми харесва, но аз не искам да живея с носталгия по миналото. Макар че аз имах шанса да преживея може би 35 от най-хубавите години – от 60-та до 90-та, когато целият свят беше в разцвет, особено културата. Аз бях в Италия 1958 година, когато беше т.нар. “икономически и културен бунт”, бях в Ню Йорк, когато можеше да чуеш всички величия гениални, на целия свят. Аз живях в епоха на чудесата.

“Панорама”: И след тази епоха на чудесата живеем в консуматорско общество. Остана ли място за вашата опера?

Райна Кабаиванска: Трагедия! Трябва да има място, трябва! И аз се боря само за това. Хиляди пъти съм казвала – изкуството, операта, музиката няма да спаси света, но го прави по-добър. Хайде малко да го направим по-добър, хайде малко храна и за духа!

“Панорама”: Какво искате да видите догодина в България?

Райна Кабаиванска: Това, което искам да видя в света – малко  повече мъдрост. Защото вече на 80 години ставаме мъдри.

Източник: Интервю с Райна Кабаиванка в предаването Панорама по БНТ 1

Дарина Такова журира и във второто издание на Конкурса “Елена Николай” в Панагюрище

Дарина Такова печели славата си като голяма оперна звезда по всички големи оперни театри в света. Определят е като една от най-добрите изпълнителки на Виолета Валери от прочутата опера на Джузепе Верди “Травиата”. В момента певицата се занимава с активна педагогическа дейност, има фондация на свое име за подпомагане на млади оперни певци, води майсторски класове в Барселона, Белград, София, Италия, “Академия на изкуствата” в Созопол.

Дарина Такова 

ДАРИНА ТАКОВА завършва Музикална Академия при професорите Мати Пинкас и Мила Дюлгерова. Още като студентка постъпва в Софйската опера, където в продължение на 6 сезона е щатен артист-солист. През този период активно участва в музикалния живот на страната, гостува на всички оперни и концертни сцени в София, Варна, Русе, Стара Загора и др.Печели поредица от големи конкурси у нас и чужбина, включително конкурсите за млади оперни певци “Виняс” в Барселона и “Тоти дал Монте” в Тревизо. През 1992 дебютира в “Сомнамбула” в Палермо, по-късно в “Златното петле” на Римски Корсаков” в Театро дел Опера в Рим, от където започва своята активна международна кариера.

Дарина Такова пее във всички най-големите италиански оперни театри: Ла Скала в Милано, Флоренция, Болоня, Арена ди Верона, Венеция, Неапол, Триест. От 1999 до 2006 е постоянен гост на Росиниевия фестивал в Пезаро. Гостува в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Брюксел, Антвертпен, Лиеж, Амстердам. Женева, Лозана, Париж, Лион, Мадрид, Барселона, Памплона, Сан Себастиан, Монтекарло, лондонския Ковънт Гардън, Метрополитен опера в Ню Йорк, Лос Анжелис. Токио, Сеул, Ванкувър, Атина, концертните зали “Концертгебау” в Амстердам, “Карнеги Хол” в Ню Йорк. Пяла е с диригенти от ранга на Рикардо Мути, Зубин Мета, Клаудио Абадо, Джелмети, Бартолети, Дзеда, Юровски, Рождественски, Аронович, Якобс, Дантоне..Работила е с режисьори като Дзефирели, Олми, Мартоне, Пици, Де Ана..

Репертоарът на Дарина Такова обхваща оперни заглавия от барок до Щраус с емблематични за кариерата на певицата роли като Царицата на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт, Виолета от “Травиата” на Верди, Семирамида, Лучия ди Ламермур, Лукреция Борджия, Анна Болейн, Мария Стюард на Доницети, опери от френската „гран” опера – „Северна звезда” на Майербер, Маргарита от “Фауст” и Таис от едноименната опера на Масне, „Ловци на бисери” на Бизе, „Хофманови разкази” на Офенбах, моцартовите опери „Дон Жуан”, „Така правят всички”, ”Сватбата на Фигаро”. Изпълнява сопрановите партии от Реквием и Голяма меса в до минор на Моцарт. Има редица звукозаписни реализации на CD и DVD на оперите: „Танкред” , „Семирамида”, „Торвалдо и Дорлиска”, „Италианката в Алжир”, „Petite messe solennelle” на Росини, „Луиза Милер” и „Травиата” на Верди, „Северна звезда” на Майербер, както и оперен рецитал на зукозаписна къща “Гега Ню”.

От 8 години насам Дарина Такова има своя Европейска академия за вокално и артистично майсторство и е генерален директор на Фондация „Дарина Такова“, чиято дейност е свързана с обучение и подпомагане на млади оперни певци. Води майсторски класове в София, Италия, Белград, Барселона и „Лятна академия на изкуствата“ в Созопол.
През 2013 година Дарина Такова беше член на журито на първото издание на международния конкурс  за млади оперни певци “Елена Николай” – Панагюрище в компанията на Христина Ангелакова, Бруна Балиони и Калуди Калудов.

За значението и смисъла от конкурсите за млади оперни певци, голямата оперна певица споделя:
„За какво служат конкурсите за млади оперни певци? Нека поясня! На първо място! Носят имидж на спечелилия, или както се казва на оперен език “правят курикулум” . Носят последствия за израстването на младия оперен артист. Това обаче е възможно само при наличието на компетентно и интернационално жури, както на престижен диригент или импресарио. Калява нервната система, учи на концентрация при режим “състезавам се, оценяват ме, избират ме”, или с по- малко думи, при висок адреналин. Сами сверяват часовниците си и виждат къде се намират като ниво към момента спрямо другите конкуренти. Биват забелязани, отличени, поканени в листата на агенция, изпратени на курс за усъвършенстване, на майсторски клас с голям артист или в оперна трупа с професионален ангажимент. На последно място, макар и не на последно по важност, е паричната премия. Адекватно е тя да се реинвестира в бъдещата кариера… Това е! Очакваме ви в Панагюрище! Интернационалният конкурс на България!“

Дарина Такова ще бъде един от членовете на голямото звездно жури  и през 2014 година на Втори международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище, който ще се проведе от 30 октомври до 1 ноември в Театър Дом-Паметник.

Имало ли е робство, щом сме си останали християни?

Елин Пелин ми каза: „Запомни: Дъб в саксия не расте”. Бях на галаобяд в Метрополитън опера, когато убиха Кенеди.

Визитка:

Родена е на 15 декември 1934 г.

Сред най-великите оперни гласове на ХХ век

От 2001 година провежда майсторски класове в Нов български университет

Представителка е на златното поколение на Ла Скала.

В коронната си роля Тоска е пяла с Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас

Кавалер е на Ордена на Италия, 5 пъти е най-популярна личност на Италия и 2 пъти е музикант на годината.



Г-жо Кабаиванска, интервюто излиза в навечерието на Деня на Независимостта на България. Как една нация пази независимостта си?

Този въпрос е много сложен. Наскоро ми подариха книга отпреди 35 години, написана от царица Йоана за нейния живот в България. Тази жена си спомня всички български имена, един преврат, втори преврат, трети – с имената, с датите. Целият є живот в България, заедно с живота на цар Борис Трети. В този аспект тя говори и за независимостта българска – не като един ден, а като политика. Че всъщност след абдикирането на Фердинанд, който е бил за германската страна, Борис е бил за неутралитета на България и това е историческата роля на този цар. Той винаги е лавирал между Запада и Изтока и е намерил и равновесие. Макар че, може би, е платил с живота си, за да води независима политика.

Конкретният ден на Независимостта е обявяването на България за Царство, отхвърлянето на властта на султана. Сега, с днешна дата, аз си задавам друг въпрос – дали това петвековно турско робство наистина е било робство? Свързвам всички тези международни събития днешни, страшни, с този религиозен фанатизъм. Имало ли е робство, когато ние сме си останали християни? Нашите черкви са съществували. А сега на християните им режат гърлата! Значи тези отоманци, които са ни направили на роби, не са посегнали на най-святото, на същността на един народ. Защо сме оживели като българи, ако сме били под турско робство? Помните ли, че когато Тодор Живков реши да дава на турците български имена, те си отидоха в Турция? Така че това турско робство е било много прогресивно – хора от три религии – християни, евреи, мюсюлмани – са живеели мирно заедно. А днес в 2014 година да се колят хора за религия е ужасно! Това е някаква колективна лудост. Фанатизъм!

На 18 декември с галаспектакъла „Райна Кабаиванска представя звездите на операта” ще бъде отбелязана 80-годишнината ви. Искам да ви върна обаче към детството – Елин Пелин, Дечко Узунов, проф. Александър Балабанов гостуват в дома на родителите ви. Помните ли ги?

Знаете ли, че ги помня! Защото бяха и много хубави всичките или поне така ми се е струвало. Елин Пелин беше висок и хубав. Не се сещам по какъв повод, но помня какво ми каза веднъж: „Ти запомни: Дъб в саксия не расте”.

Бяха приятели с баща ми, който беше много вдъхновен човек. Рядка личност, винаги имаше вулкан от идеи. Беше ветеринарен лекар на пристанището в Бургас и така се запознали с майка ми, но винаги с много широки интереси. Пишеше книги например, псевдонимът му беше Малко Поло. Той направи „Балкантурист” и си спомням, че казваше на мен и братчето ми: „България може да стане Швейцария на Балканите”. Това е било преди 70 и повече години! Той направи първите хотели на Златни пясъци.

Освен това всичките художници и писатели му бяха приятели и той правеше културни бригади по селата. Водеше Елин Пелин да си чете разказите и актьори да рецитират. Нещо невероятно! Баща ми беше комисар по снабдяването едно време и така организираше нещата: „Ела да ми четеш в еди-кое-си село, а пък аз ще ти дам една луканка”.

Понеже в хотелите, които построи, сложи картини на българските художници, после го набедиха в буржоазност. Пролетариатът не е това... Но нека не ровим, болезнена е тази тема...

Болезнена е и темата за ДС. Според вас трябва ли да се отворят досиетата?

Стига с тази тема, колко години минаха! Моето не искам да го видя! Артистът трябва да се изявява, а пък в какъв режим ще го прави, е въпрос на случайност. Казват, че Караян е бил нацист? Не може да го обвиняваш в това само защото е почнал да работи в Нацистка Германия. Ами той се ражда, той е диригент, трябва да дирижира някъде. Това е режимът! Аз съм се родила тук и когато ми направиха договор за Метрополитън опера, отидох с червения паспорт да взимам американска виза. И се кълнях, че никога не съм била член на комунистическата партия, което е истина, че никога не съм била в младежки комунистически съюзи. Кълна се като нищо! Как няма да се кълна? Трябва да пея, аз съм артист, трябва да отида в Метрополитън! Отивам да си взимам българска виза в посолството и нашият посланик ми казва: „Пък ти като си в Ню Йорк, пооглеждай се малко, пък после ела да си поприказваме”. Викам: „Разбира се” Сигурно го има в моето досие, но никак не ме интересува. Отидете да го прочетете. Това е пътят на артиста – или ще се изявява, или ще стои вкъщи политически затворник.

Как преодоляхте подозренията към българката отвъд желязната завеса?

Италия е винаги страната на големите възможности. Спомням си, че веднага след моето пристигане там ми сложиха един полицай. Една седмица вървеше редовно след мен. Живеех в един мизерен пансион, с 4-5 стаи, на които се полагаше една баня. Затваряха ми топлата вода на душа, за да плащам повече на хазайката... Но това са ми най-хубавите спомени в края на краищата! Та, една вечер се връщам от урок при моята учителка, отварям голямата врата, за да вляза във входа, и полицаят се шмугва с мен, което не го беше правил дотогава. Хваща ме и иска да ме целува. А аз като едно балканско дете един страшен шамар му отвъртях и повече не го видях! Така че шпионството стигна дотам ­ до шамара и вече не съм враг на капитализма. Така се разрешаваха нещата в Италия. Обаче, когато отидох в Ню Йорк, прикрепиха към мен двама американци ­ едри грамадни, които бяха сигурно от FBI. Те ме придружаваха до сценичния вход и аз си влизам и си правя репетиция. Излизам – те са двамата и тръгват с мен, без да кажат една дума. Влизам в магазини, купувам си сиренце, хляб, те ­ с мен...

Това колко време продължи, вие пеете в Метрополитън петнайсет сезона?

Само първия. После решиха, че не съм опасна и че наистина пея.

С убийството на Георги Марков се заговори за „българския чадър”. Къде бяхте, когато стана то?

Нямам конкретен спомен. Май Пиер Увалиев ми каза за него. Помня обаче един голям официален обяд в Метрополитън опера, когато убиха Кенеди...

За президента или за брат му Робърт говорите?

За Джон. Бяхме с президента на гилдията на Метрополитън опера и се приближи един келнер и му каза нещо на ухото. Той веднага скочи и каза: „Господа, в този момент са застреляли нашия президент Джон Кенеди”. Била съм винаги в тези исторически събития, без да си дам сметка. Давам си я после, когато събитието стане история.

Малцина са чували, че в началото на 80-те години осъждате театър „Ла Скала” за неспазване на договора ви. Как стана това?

Все с някого се боря в живота, защото съм тип Пасионария. Трябваше да пея в „Манон Леско” и имах редовен договор със Скалата. Те обаче не направиха представление. Спомням си много добре, че пеех в Мюнхен, когато директорът на Ла Скала ми телефонира и каза „Знаеш ли, Райна, ние по технически причини не можем да направим „Манон Леско”. Аз ще дойда в Мюнхен, за да си говорим лично и да видим за догодина някаква опера, в която да пееш”. Всичко това се случва само 5-6 месеца преди премиерата, тоест в много кратък срок. Аз много спокойно отвърнах на директора: „Сега е вече късно да ме предупреждавате, защото съм отказала много други предложения за същия период, но ако дойдете тук, ще си говорим и ще видим”. Той, разбира се, не дойде в Мюнхен. Тогава самочувствието на Скалата беше много високо. Тя наистина беше първият световен театър, макар сега да не е така. Когато дебютирах в Скалата съвсем млада – през 1961-ва, още на премиерата дойде агент от Метрополитън опера и ми направи договор. Дойде друг от Ковънт гардън и с него сключих контракт. Наистина Скалата беше невероятен трамплин за кариера и те си живееха с това самочувствие... Аз си изпях моите спектакли в Мюнхен, изчаках може би един месец, но не получих никакви новини от Милано. Върнах се в Италия, попитах едни приятели: „Кой е най-страшният адвокат в Милано”. Те ми казаха. Телефонирах, срещнахме се, казах му: „Веднага дело на Скалата”. Той се хвърли възторжено, но в театъра така се изплашиха, че ми платиха веднага без дело. Платиха ми всички спектакли, които аз не пях! В цялата ми кариера това са единствените пари, за които не съм се потила.

Имало ли е друг подобен случай преди вас?

Само Алфредо Краус и аз това го научих по-късно, защото пяхме заедно. Попитах го: „Защо не пееш в Скалата?” Отговори ми: „Водих им дело”. Попита ме: „А ти защо не пееш? И аз им водих дело. Оттогава не съм стъпила в Скалата освен на благотворителни изяви.

След един такъв голям концерт, организиран от Световната фондация за борба с рака, имаше тържествена вечеря с 30 официални гости. Аз се явих с едно разкошно кожено палто и казах пред цялата маса на директора на Ла Скала: „Много благодаря за вашия разкошен подарък”. Настъпи гробно мълчание, той много се стресна и въпросително ме погледна „Как, какво?”. А аз: „Това кожено палто е от вашите пари”. Правя си такива комедии, но пък и жестоко съм наказана за тях, защото повече не стъпих в Скалата. Не съжалявам!

Може ли днес един млад певец да си позволи подобна дързост?

Не. Времената са страшно променени. Тогава се говореше за Калас и за Тебалди, както сега се говори за Балотели. Култът не е към операта, защото тя е нещо изживяно. Едно време имаше само радио и то беше важно. Днес значителни са телевизията, компютърът, пазарът. Това е друг свят. Уви, трябва да живеем и в него. Понякога се срамувам, когато казвам на моите ученици: „Пазарът има нужда от такъв тип певец”. Едно време такова разсъждение не можеше да съществува. Ти пееше само това, за което си роден. Изкуството вече е пазар. И трябва да се съчетаваме и с правилата.

Къде остава артистът тогава?

Това е друг въпрос! Не искам да съдя моите колеги, но например един Пласидо Доминго, който е вече мит, си позволява да пее като баритон и не пее добре! Той е роден тенор! Обаче хората идват, за да го видят! Не да го чуят! Това лято Арената на Верона се напълни само за неговия концерт. Бяха дошли да видят Доминго, да се докоснат до мита, но не и да го чуят.

Източник: monitor.bg

Райна Кабаиванска с концерт на Античния театър в Пловдив

На 29 септември в Античния театър - Пловдив ще се състои един специален концерт под надслов „Божествената" - Райна Кабаиванска и нейният Майсторски клас в Нов български университет. Събитието, отбeлязващо 80-годишнината на голямата оперна дива, наред с проявата „100 български гласа пеят за Борис Христов", посветена на вековния юбилей на великия Борис Христов, е сред извънредните, знакови акценти в програмата на V Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща". То е очаквано с огромен интерес от културната ни общественост!

Концертът на Майсторския клас на Райна Кабаиванска, с нейното специално участие и с участието на оркестъра на Софийска опера и балет, под диригентството на Найден Тодоров. Той съдържа още една важна символика - Райна Кабаиванска. Тя не е гостувала в Пловдив повече от 15 години, като при последния си гастрол там е пяла именно на сцената на Античния театър!

Екипът на Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща" ще представи отново пред пловдивска публика, след дълъг период на отсъствие, - една от великите изпълнителки на съвремието - Райна Кабаиванска - Кавалер на Ордена на Италия, избирана петкратно за най-популярна личност на Италия и двукратно за музикант на годината, удостоена с „Оскар за кариера" на международните награди за опера „Оскар".

С този мащабен концерт-събитие град Пловдив ще чества по достоен начин юбилея на неповторимата Райна Кабаиванска - юбилей, който се отбелязва тържествено в цял свят.

Всеизвестен е фактът, че наред с бляскавата си биография на оперна дива, Кабаиванска има огромен принос в изграждането на млади талантливи певци, някои от които вече са поели пътя по големите международни сцени.

Първите майсторски класове на певицата се провеждат през 1992 близо до Торино. Оттогава насам тя непрекъснато разширява траекторията на школата си по вокално и сценично изкуство по света.

Кабаиванска е професор в Академия „Киджана" в Сиена, Академията в Озимо, Кралския оперен театър в Мадрид, Нов български университет, Торре дел Лаго, Академията за млади таланти в Арена ди Верона.

През 2004, заедно с Лучано Павароти, Мирела Френи и диригента Леоне Маджиера, Кабаиванска открива музикална академия в Модена.

Член е на журитата на редица престижни конкурси - „Мария Калас", „Кралица Елизабет" и др.

През 2002 Райна Кабаиванска учредява фонд, носещ нейното име, в Нов български университет, който присъжда национални и международни стипендии за обучение на млади оперни изпълнители. Голяма част от младите певци, имали шанса да специализират през годините в Майсторския клас на оперната прима, вече градят успешна кариера по световните сцени.

Кулминация на юбилейните чествания на Райна Кабаиванска в България ще бъде Благотворителния гала концерт на Райна Кабаиванска и нейните ученици със световна кариера - на 18 декември 2014 г. в зала 1 на НДК в София.

За концерта специално ще пристигнат 15 от най-забележителните ученици на Райна Кабаиванска от цял свят.

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща" е знаково събитие в културния календар на град Пловдив. Носител е на наградата „Музикален проект на годината" в класацията „Музикант на годината" на Българското национално радио и на престижната награда „ПЛОВДИВ" в областта на музиката.

Форумът представя едни от най-добрите образци на българското и световно изпълнителско изкуство на пракика във всички знакови средища на културния живот в Пловдив.

Осъществява се с подкрепата на фондация „Америка за България", фондация „Музикартисимо", Община Пловдив, Министерство на културата и др.

Билети за концерта на 29 септември могат да бъдат закупени на касата пред Община Пловдив, в мрежата на Eventim.bg и на място преди концерта.

Източник: /КРОСС/