Кой не е подходящ за мениджър

Хората могат да простят много неща на своя мениджър: несигурност, невежество, ниска култура, некомпетентност или необразованост. Но никога няма да му простят липсата на честност. Няма да простят и на тези, които са го назначили...

Накратко, Питър Дракър счита, че не бива да назначаваме за мениджър:

• индивид, комуто липсва честност;
   
• човек, чийто поглед е насочен към слабите страни на хората, наместо към силните (той, разбира се, трябва да познава слабите им страни, но е важно да се съобразява с тях през призмата на „какво е по силите им да свършат”);
   
личност, която не поставя високи стандарти за своята собствена работа, защото това поражда презрение към работата на мениджъра;
 
човек, който се бои от своите способни заместници, защото страхът е мощна преграда за правилните решения;
 
индивид, който се интересува повече от „Кой е прав”, наместо от „Какво е правилно”, защото той създава политика на прикриване на грешките.

Един мениджър може да работи лошо, да му липсват качества и умения, но въпреки това да не вреди. Но ако му липсва честност и характер – независимо колко е интелигентен, знаещ и можещ – той руши! Погубва най-ценния капитал на фирмата – хората - като убива техния дух.

Колкото по-висок е мениджърският пост, толкова по-важна е честността, защото духът на предприятието се създава отгоре.

Източник: Академия за лидери

Отбелязваме Европейския ден на шоколада

Днес, 7 юли, отбелязваме Европейския ден на шоколада. На днешната дата през 1550 официално е доставена първата партида какаови зърна от Южна Америка в Испания. Днешният празник се отбелязва от всички членки на Европейския съюз.  

Маите и ацтеките са първите хора в света, които са произвеждали хранителен продукт от какаото. Маите вярвали, че то има божествен произход. На техния език „какао” означава „божествена храна”. Маите варели пикантна сладко-горчива напитка, като опичали и стривали какаовите зърна заедно със царевични зърна и люти чушки и оставяли сместа да ферментира. Готовата напитка била използвана за церемонии и била консумирана най-вече от богатия и религиозен елит. Ацтеките също почитали какаовите зърна, но понеже живели по на север, където какаото не виреело добре, добивали зърната чрез търговия или като военни трофеи. Те ценели зърната толкова много, че дори ги използвали като валута – със 100 зърна можело да се купи например роб, а данъците били събирани също в какаови зърна. Ацтеките, също като маите, правели напитка от ферментирали зърна, която използвали за ритуали или като луксозна напитка за много богатите. Напитката бил донесена в Европа от Кортез, като до този момент конквистадорите се научили да я правят по-подходяща за европейския вкус, като смесвали стритите изпечени какаови зърна със захар и ванилия и по този начин неутрализирали пикантната горчивина на питието, което пили ацтеките. Ацтеките я наричали „ксоколатл”, но тъй като испанските конквистадори едвам можели да я произнесат, я преименували в „шоколад”.

През 1674 в Европа започват да правят рула и сладкиши с шоколад. Тази година се смята за първото появяване на шоколад, който може да се яде, а не само да се пие. Първите твърди шоколади започват да се правят след 1800. През 1828 холандският химик Йохан ван Хоутън измисля метод за отстраняване на горчивата мазнина (т. нар. какаово масло) от стритите изпечени какаови зърна. Неговата цел била да направи вкуса на напитката по-мек и приятен, но несъзнателно открил възможността за направа на твърдия шоколад – такъв какъвто го познаваме днес. През 1875 щвейцарският сладкар Даниел Петер комбинира какао на прах, какаово масло, захар и кондензирано мляко и създава първия млечен шоколад. До средата на XX век той бил известен и като „швейцарски шоколад”. 

Вижте още любопитни факти за сладкото изкушение: 

1. Най-големият производител на какао в света е Кот д'Ивоар.

2. Най-голям вносител на какао в света е Холандия. 

3. Швейцарците консумират най-голямо количество шоколад – 70 килограма годишно на човек; Австралия и Ирландия – по 68 и 67 килограма.  

4. Необходими са около 400 какаови зърна, за да се направят 450 грама шоколад. 

5. Човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета.

6. Всекидневната консумация на малки количества шоколад предпазва от инфаркт и инсулт. 

7. Черният шоколад подобрява когнитивните (познавателни) функции на мозъка и намалява риска от деменция, благодарение на съдържащите се в него флавиноли.

8. Не след дълго шоколадът може да се окаже луксозна стока. Добивът на какао, което е основната съставка на шоколада, се е свил с 10% тази година спрямо миналата, като през 2013 добивът намаля с 20% спрямо 2012 

9. Шоколадът подобрява настроението. Веществото триптофан, което се съдържа в него, допринася за производството на ендорфини, хормоните на щастието.  Наред с това шоколадът е и мощен афродизиак.

10. Белият шоколад всъщност не е шоколад, защото не съдържа какао.

ЦИЦЕРОН: ШЕСТ ГРЕШКИ, КОИТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ВЕК СЛЕД ВЕК

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Марк Тулий Цицерон

Източник: Gnezdoto.net

Знаменитата реч на Кърт Вонегът, пред абсолвентите от випуск’97 на МIT

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

1. Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

2. Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

3. Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

4. Пейте.

5. Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

6. Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

7. Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

8. Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

9. Протягайте се.

10. Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

11. Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

12. Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75- та годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

13. Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

14. Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

15. Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

16. Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

17. Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

18. Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

19. Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

20. Пътувайте.

21. Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

22. Уважавайте родителите си.

23. Не очаквайте друг да ви издържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

24. Не цапотете твърде много косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

25. Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

26. Но, вярвайте ми за плажното масло.

Огненото шоу на Беларус Панагюрище 2015

Огненото шоу на Беларус Панагюрище 2015

И клиентите понякога лъжат

На заем от Мениджър

Клиентите също са хора, и на тях им се случва да не казват истината или да се отклоняват от нея.

Ето най-типичните прояви на лъжи от страна на клиентите и съвети как да се възползвате от тях с изгода за вас.

Лъжа №1. „Напълно ни устройва настоящият ни доставчик”

Колкото и да хвали сегашния си доставчик, клиентът винаги е готов да разгледа по-изгодна алтернатива. Вашата задача е много ясно да му обясните защо сте по-добри.

Лъжа №2. „Нямаме бюджет за това”

Ако не е налице най-очевидната причина – банкрут, то на практика тези думи означават: „Другите ни проекти са с по-висок приоритет.” Вашата работа е да обясните защо вашето предложение е по-важно от задачите, за които клиентът вече е заделил бюджет.

Лъжа №3. „Решението зависи само от мен”

В повечето случаи това са просто мечти. Дори и в семейния бизнес някой може да наложи вето над решението на друг. В големите компании решенията винаги се вземат по пътя на консенсуса. Вашата задача е да изясните кой участва във вземането на решения и да се опитате да убедите всички, или поне мнозинството.

Лъжа №4. „Изпратете ми подробна информация и ще помислим”

Всъщност, така клиентът вежливо ви казва: „Зает съм, остави ме на мира!" Действайте дипломатично, веднага потвърдете, че ще изпратите информация, но и попитайте нещо от сорта на: „От чисто любопитство – какви са вашите приоритети в тази област?” И нека разговорът продължи!

Лъжа №5. „Толкова съжалявам, че се наложи да пропусна срещата с вас!”

Е, едва ли съжалява чак толкова много, очевидно се е случило нещо по-важно. За щастие, сега социалните норми изискват клиентът да направи нещо, за да ви компенсира за изгубеното време.

Лъжа №6. „Нямаме фаворити, всички са на една стартова линия”

Ще прощавате, ама друг път! Във всяка ситуация, когато е нужно да се съберат и сравнят предложения, има някой, който знае краткия път (най-често е този, който е съставил запитването за оферти). Вашата задача е да разберете кой е той и да си осигурите възможност вашата заявка да е първа, най-отгоре.

Лъжа №7. „При вашите конкуренти е много по-евтино”

Клиентът прекрасно знае, че има основателна и смислена причина вашето предложение да е по-скъпо – например, качествени сервизни услуги или допълнителни възможности. Но, ако не е така, значи имате проблем с презентирането и позиционирането на вашето предложение.

Лъжа №8. „Ако не ни дадете по-голяма отстъпка, сделка няма”

Всички тези претенции, проявявани в последните минути  са просто пробване от страна на клиента дали наистина ще получи най-изгодното предложение. Ако се предадете и склоните да направите още по-голяма отстъпка, той ще реши, че сте имали намерение да го измамите. Не отстъпвайте, сделка ще има!

източник: Мениджър

Сватбата на Анатолий и Камелия Гарчеви

Иво Сиромахов представи книгите си в Панагюрище

Мтел парти Жана Бергендорф - Самурай

/Видео/ Никола Белишки гостува на Люба Кулезич в

СЛОВОТО НА КМЕТА НИКОЛА БЕЛИШКИ, КОЕТО ВЗРИВИ БЪЛГАРИЯ

(ВИДЕО) ВЪЛНУВАЩОТО СЛОВО НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ НИКОЛА БЕЛИШКИ ОТ НАЦИОНАЛЕН МИТИНГ-ЗАРЯ НА 1 МАЙ 2015 ГОДИНА ПО ПОВОД 139 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Днес отново се завръщаме към онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата.
В онова време на тирания и варварство народът български  оцелявал пет века. Пет века робска битка за насъщния, под вечния страх, че всеки ден е може би последен. Пет века все тая злокобна песен – дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове. Пет века натиск да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра. Пет века без държавност, но с духовност.
Пет века до славното време на Април 1876-та.  Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра,  дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да не бъдат жертви, а да пишат история. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава. И знаеха, че затова трябва да се мре. Затова до свещеното човешко слово „свобода“ прибавиха клетвеното „или смърт“. Оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има на Балканите един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром.
В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним за турското робство.
И тук днес под този хълм – жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично“ искам ясно и категорично да заявя – всяка  подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване“, „владичество“ или „присъствие“, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците.
Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство.
Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия. Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски.
За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа,  докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“.
Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв.
И днес, уважаеми дами и господа,
От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”,  не забравихме ли тяхното „ние”?
Онзи Април  ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си…
И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“
Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея!
Да живее Панагюрище!
Бог да пази България!

Източник на текста: Официален сайт на Община Панагюрище

10 съвета за успех и житейска философия от проф. д-р Лъчезар Цоцорков (с аудио)

"Формулата за успех, това е да изградите една добра лична ценностна система!" - един от най-важните съвети, които сподели пред препълнената конферентна зала на историческия музей проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Лекцията на председателят на Надзорния съвет на "Асарел Медет" АД на тема "Трсещият човек, който успява",  организирана по инициатива на Интеракт клуб на 15 април предизвика много сериозен интерес от хора от всички възрасти.

 Проф. д-р Лъчезар Цоцорков представи своя мениджърски опит и личната си философия на успеха в изключително интересно изложение, като всеки от съветите, които той отправи към младите хора от Панагюрище, бе подкрепен с примери от личния му професионален и житейски опит. 

Ето и 10-те вдъхновяващи съвета на проф. д-р Лъчезар Цоцорков за Търсещият човек, който успява:

1. Открийте и си изяснете своето призвание, своят най--голям физически и духовен потенциал и направлението, в което шансовете ви за успех са най-големи.

2. Мечтайте и си поставете дългосрочни високи и благородни цели, представете си ги реализирани. Напишете своите цели и сроковете за постигането им.

3. Без пълна отдаденост, без да се посветим на своята цел е невъзможно да се постигнат високи и трайни резултати. Дайте най-доброто от себе си и работете на горната граница на своите възможности.

4. По пътя на мечтите си не очаквайте и не мислете за несполуки и беди! Същевременно обаче, навреме правете оценки на риска за важните решения и без отлагане вземайте превантивни мерки.
Правилото на петте П: Перфектната подготовка предотвратява провала на представлението.

5. Изградете в себе си висока лична самоорганизираност. Не забравяйте своята самомоитвация и се стимулирайте сами!

6. Помнете, че хората, с които сте в един екип, са най-важният фактор за Вашият общ успех или неуспех и отделете нужното внимание за изграждане на доброто взаимодействие с тях. 

7. Организирайте свободното си време за целенасочено преживяване, не само физическо, но и духовно.

8. Следете здравето си редовно и се грижете за физическия си тонус

9. Помагайте на другите, работете за благотворителни каузи и дарявайте за значими обществени каузи.

10. Всяка сутрин започвайте деня си с благодарност към Господ и всички хора за хубавото, което сте постигнали и имате! 

Пазете чист търсещия дух, бъдете любопитни към всичко, което не знаете и не разбирате, защото това е дъхът на успяващия човек!

Формулата за успех това е да изградите една добра лична ценностна система!

Чуйте аудио запис на цялата лекция

    1. Лекция на проф. д-р Лъчезар Цоцорков на тема "Търсещият човек, който успява" - част 1 - Представяне и личен пример

2. Лекция на проф. д-р Лъчезар Цоцорков на тема "Търсещият човек, който успява" част2 - 10-те съвета

АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА

"Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани." - Хелън Келър

Десетте правила за живота от д-р Чери Картър-Скот, описани в книгата й "Ако животът е игра, това са правилата" на издателство "Кибеа".

Десетте правила са:

1. Ще получиш тяло.
2. Ще усвояваш уроци.
3. Няма грешки, има само уроци.
4. Урокът се повтаря, докато бъде научен.
5. Усвояването на уроци няма край.
6. "Там" не е по-добре от "Тук".
7. Другите са само огледала, които ни отразяват.
8. Само от теб зависи как ще изживееш живота си.
9. Всички отговори са вътре в теб.
10. С раждането си ще забравиш всичко това.

1. Ще получиш тяло

Дали го харесваш, или мразиш, то ще бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта.
Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.

Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия теб.

Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота."  - Луиз Хей.

(още цитати от Луиз Хей вижте ТУК)

Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." - Елинор Рузвелт.

Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се с него добре, за да ти служи подобаващо." - Сузи Прудън.

Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." - Брус Спрингстийн.

***

2. Ще усвояваш уроци

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат; други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.

Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.

Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.

Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.

Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." - Йон Кабат-Зен.

Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда, и което носи радост на душата ми." - Ралф Уолдо Емерсън.

Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." - неизвестен автор.

Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." - Харолд Кушнер.

***

3. Няма грешки, има само уроци

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи. Неуспешните експерименти също са част от пътя към успеха.

Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.

"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." - Емерсън

Невинаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
Затова трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.

Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." - Норман Кузънс.

Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." - Александър Поуп.

Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." - Елизабет Кюблер-Рос.

Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." - Катрин Мансфийл

***

4. Урокът се повтаря, докато бъде научен

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.

За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.

Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." - Хорас Джаксън Браун.

"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." - Сър Исак Нютон

Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." - Рам Дас.

***

5. Усвояването на уроци няма край

"В училището на живота няма почивни дни." - Жоржи Амаду

Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.

Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.

Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." - Мариан Уилямсън.

Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да правиш".

Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." - Томас Алва Едисон.

Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.

Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." - Халил Джубран.

Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.

Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." - Уинстън Чърчил.

***

6. "Там" не е по-добре от "Тук"

Когато твоето "там", за което мечтаеш, или към което се стремиш, стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там", което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега - единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето в миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш.

Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.

Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш, или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." - Чери Хюбър.

Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." - Джоан Борисенко.

Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." - Робърт К. Савидж.

Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." - Стивън Ливайн.

***

7. Другите са само огледала, които ни отразяват

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого, освен ако в него не виждаме отразено онова, което обичаме или мразим у себе си.

Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.

Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.

Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." - Карл Юнг

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." - Джери Гарсия.

Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.

Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало."-  Едит Уортън.

Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си.

Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

***

8. Само от теб зависи как ще изживееш живота си.

Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш зависи единствено от теб. Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.

Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.

Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.

Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." - Елизабет Кюблер-Рос.

Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." - Буда.

Освободи се от предмети, ситуации или хора. От собствените ти навици или собственото ти минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: - "Смелостта е определената от живота цена на покоя." - Амелия Ерхард.

Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.

Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." - Хенри Форд.

Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." - Хелън Келер

Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие, или чудесно приключение, зависи единствено от нас.

***

9. Отговорите, от които имаш нужда, са у теб самия

Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.

Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.

Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот. Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.

За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." - Дийпак Чопра.

Урокът се състои в това да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." - Ралф Уолдо Емерсън.

През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." - Сарк.

Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.

***

10. С раждането ще забравиш всичко това

Ако искаш отново да си спомниш,трябва да разплетеш двойната спирала на вътрешното знание.

Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем. Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил.

Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.

Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.

Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." - Томас Мор.

"Вярвам в слънцето - дори когато не свети. Вярвам в любовта - дори когато не е проявена. Вярвам в Бога - дори когато мълчи." - жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или от което да ни пожали." - Марсел Пруст.

Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." - Ралф Уолдо Емерсън.

Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.

***

И oще правила на човешкия живот:

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

Източник: gnezdoto.net

Цитат на деня: "Не избирай този, който e красив за целия свят... избери този, който прави твоят свят красив!" ~ Хaри Cтaйлc

"Не избирай този, който e красив за целия свят... избери този, който прави твоят свят красив!"
~ Хaри Cтaйлc

Цитат на деня: Когато си вдъхновен от някаква велика цел, спящите в теб сили оживяват и откриваш, че си по - велик човек, отколкото някога си сънувал.

Когато си вдъхновен от някаква велика цел, спящите в теб сили оживяват и откриваш, че си по - велик човек, отколкото някога си сънувал.Робин Шарма

Интервю: Как Австрия подпомага дуалното обучение в България?

За целите на проекта, предимствата на дуалната образователна система и как тя може да бъде приложена в България.

Източник: http://www.economy.bg/

София Дамянова, мениджър проект „Дуално обучение” в търговския отдел на австрийското посолство, пред Economy.bg
Търговската камара на Австрия подпомага успешното въвеждане на дуалното обучение в България. За тази цел Търговското представителство към посолството на Австрия в София реализира пилотния проект „Дуално обучение в България”. Той стартира през учебната 2015/2016. За участие в него са избрани три български града: София (обучение по професия „Икономист“, специалност „Търговия“); Габрово (обучение по професия „Мехатроника“) и Ямбол (обучение по професия „Мехатроника“ и „Машинен техник“). В проекта участват фирми, училища и български институции. Сред компаниите, които ще се включат, са: dm, „Билла”, „Кауфланд” и „Лидл”.

Много австрийски компании в България се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. Може ли дуалната образователна система да реши този проблем?При правилното и успешно въвеждане на дуалната система на обучение този проблем положително може да бъде разрешен, а освен това ще има и широк социален ефект, защото опитът на Австрия показва, че благодарение на нея младежката безработицата може да бъде сведена до минимум. Тук трябва да споменем негативния факт, че в България за 2013 безработица сред младежите между 15-24г. е 28.4% (www.nsi.bg), а за ноември 2014 безработицата при младежите до 25г. е 21,4% (данни на www.statista.com). А в Австрия за ноември 2014 тя е само 8,9%. При младите австрийци, които завършват професионална гимназия и се обучават по дуалната система, нивото на безработица е 2,6% (информация за 2011).
Дуалното обучение дава шанс на гимназистите – бъдещите квалифицирани служители, докато изучават теорията по дадена професия, едновременно с това да приложат наученото в практиката при съвременни условия и използвайки модерните техники и технологии на фирмите, да го изпробват и да го доразвият. Докато трупат теоретични знания в гимназията, учениците ще имат и възможност в 11-ти и 12-клас, т.е. в рамките на две години, да бъдат обучавани в реална работна среда от квалифициран наставник от съответната фирма, който да им предаде необходимите практически знания по избраната професия и специалност, да натрупат опита, необходим им да станат квалифицирани кадри, да се научат да носят отговорност.
Предимствата за работодателя са, че няма да хаби средства и време за подбор на персонала, че няма да губи ценно време по обучаване на служители, след което да се окаже, че те не желаят да работят точно тази професия, точно в тази фирма или че не са подходящите за тази позиция, че ще може да подбере най-добрите и най-мотивираните, които да бъдат лоялни към фирмата и заедно с това да стане по-конкурентоспособен при така динамичното развитие на икономиката в днешно време; а за ученика, че освен натрупания теоретичен и практически опит, осигуряващи му повече шансове на пазара на труда като квалифициран специалист след завършване на обучението по дуалната система, той ще получава възнаграждение по трудов договор по време на обучението си в 11-ти и 12-клас, а с това ще трупа и трудов стаж.
Много важна предпоставка обаче за успешното въвеждане на дуалното обучение в България е адаптиране на законодателството, както и на учебните планове и програми, така че обучението да може да бъде провеждано на 2 места – в училище, от една страна и във фирма, от друга.
В момента се обсъжда въвеждането на дуално обучение у нас. Какво България може да научи от Австрия в това отношение?Съвременният и успешен бизнес съчетава освен модерно и високотехнологично оборудване, иновации и изпреварващо мислене, също така и комбинирането им с най-важния фактор, необходим за постигането на положителни резултати – а именно, човешкия. Чрез дуалното обучение Австрия е намерила оптималния път за успешното съчетаване на практически умения, професионално теоретично познание и най-важните ключови квалификации. Качеството и успехът на дуалното обучение в Австрия може да бъдат онагледени с факта, че 40% от учениците избират да се обучават по дуалната система. Повече от 35 000 фирми в Австрия обучават над 120 000 гимназисти, които от своя страна дават своя принос като висококвалифицирани специалисти за осигуряването и изграждането на конкурентоспособна австрийска икономика.
Модерното професионално образование трябва да може да отговаря бързо и гъвкаво на всички промени на изменящата се икономическа среда и променящия се пазар на труда. Австрия е разработила и специални програми, чрез които да консултира както учениците, така и бизнеса относно предимствата и ползите на дуалното обучение, като се старае ежегодно да внася подобрения и да го адаптира към актуалните изисквания на бизнес средата.
По примера на Австрия България може да работи за подобряване имиджа на професиите и да популяризира многообразието на всички професии от списъка на НАПОО. Добре би било страната ни да помисли за предоставяне на отличия за най-добър работодател обучител, което ще покаже високата оценка на държавата спрямо бизнеса за подпомагането му в изграждането на по-качествено образование.
Обучаващите се в дадена фирма ученици не са задължени да започнат работа след завършването си в обучаващата ги фирма. Те могат да отидат при друг работодател от бранша, както и при тях да дойдат обучени в друга фирма специалисти. Това е пример и доказателство за една свободна образователна система. Така фирмите, които инвестират в образование, действат не само движени от собствения си интерес, но допринасят за дългосрочен ползотворен ефект върху цялата икономика и върху всички браншове.
Дуалното обучение подпомага по-бързото интегриране на младежите в професионалния живот, което води след себе си повишаване конкурентоспособността и благосъстоянието на страната.
Какъв е приносът на Австрийското търговско представителство в тази посока?Търговската камара на Австрия подпомага успешното въвеждане на дуалното обучение в България организационно, финансово и преди всичко с пренос на съдържание и опит. Конкретно подпомагането се изразява в реализиране на пилотния австрийски проект „Дуално обучение в България“, при което тя координира цялостния процес по избор на участващите региони, фирми, гимназии, поема организацията и отговорността за съгласуваност между участващите страни и българското Министерство на образованието и науката и други свързани институции.
Австрийската държава финансира и провеждането на рекламна кампания за популяризирането на дуалното обучение в България сред родители и ученици, за неговите предимства и за конкретния пилотен австрийски проект. Търговска камара на Австрия ще подпомогне изготвянето на актуални и адаптирани към нуждите на бизнеса учебни планове и програми за дуално обучение, както и ще участва активно в обучаването на наставниците от фирмите, за да могат те да придобият необходимите педагогически и трудово-правни умения, необходими за работа с непълнолетни.
За пилотния проект, който стартира през учебната 2015/2016, са избрани 3 града в България: • Габрово (обучение по професия „Мехатроника“),
• Ямбол (обучение по професия „Мехатроника“ и „Машинен техник“),
• София (обучение по професия „Икономист“, специалност „Търговия“).
Каква е целта на проекта за дуално обучение, който осъществявате с Националната финансово-стопанска гимназия?Целта на участващите в пилотния проект фирми в София е в партньорство с гимназия с богат опит в различни международни програми, с добър имидж сред ученици и родители, с добър, квалифициран и мотивиран преподавателски и управленски състав, каквато е Националната финансово-стопанска гимназия, да обучат квалифицирани кадри за своите нужди, които след завършването, ако покажат по време на обучението си достатъчно мотивация, отговорност, способност и умения, да станат едни добри ръководители на отдели, а след време - и на магазинен обект.
Целта на пилотния австрийски проект е, когато се видят резултатите от успешното реализиране на дуалното обучение, в него да се включат повече фирми, повече гимназии, да се сформират повече паралелки, които да се обучават по дуалната система и това да допринесе за по-качествено образование, по-висока конкурентоспособност на фирмите, по-високи заплати за служителите и по-развити региони.
Кой може да се включи в проекта?В пилотния австрийски проект участват както австрийски, така и български и немски фирми. Тъй като финансирането идва от страна на австрийския бизнес, Министерството на икономиката на Австрия и Търговската камара на Австрия, то изискването е във всеки регион да има поне минимално австрийско участие. Интересен е фактът, че има голям интерес за включване в проекта от страна на няколко български фирми, които в резултат на партньорски отношения с чуждестранни контрагенти са имали възможност да се запознаят с предимствата на дуалното обучение и оценяват ползите от прилагането му в България и в техните компании, въпреки че са с ясното съзнание за трудностите и препятствията, които ще съпътстват началния процес на стартиране и реализация.
Това идва да покаже, че както българските фирми, така и чуждестранните в страната ни се нуждаят и са готови да отделят време и ресурси, за да подпомогнат успешното въвеждане на дуалната система на обучение и да си осигурят така желаните, но липсващи на пазара на труда квалифицирани специалисти по съответните професии, отговарящи на техните сфери на дейност.
Ще се издава ли някакъв сертификат на учениците, преминали през системата на дуално обучение?При завършване на гимназиалното обучение и при успешно представяне на изпитите, учениците ще получават диплома за завършено средно образование, от една страна, и свидетелство за придобита професионална квалификация – трета степен, от друга.

Интервюто е в копирано от: http://www.economy.bg/economy/view/17197/Kak-Avstriya-podpomaga-dualnoto-obuchenie-v-Bylgariya

Цитат на деня: Опра Уинфри - Бъдете кралици...

ЗА ОТНОШЕНИЯТА И САМОУВАЖЕНИЕТО

Човек не може да избира кога и как да умре. Може само да определи как да живее.
Джоан Бейз

Бъди кралица
БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИЛИТЕ: Години наред ние черпим вдъхновение от посланията за обич за силата на избора, които великите жени на този свят са ни оставили. Едно от най-възвисяващите послания е вложено в думите, действията и примера на една от най-обичаните и уважавани жени в наше време, Опра Уинфри. Тя постоянно ни напомня, че у всяка жена живее кралица, която чака да изяви величието си. Във връзка с темата, използвана от Мариан Уилямсън в книгата й .,,Цената на една жена", Опра се обърна със следната реч към абитуриентките от женския колеж Спелман през 1993 година:

Опра Уинфри

Бъдете кралици. Дръзнете да бъдете различни. Бъдете първооткривателки. Бъдете начело. Бъдете жени, които в лицето на неприятностите продължават да прегръщат живота и вървят безстрашно към предизвикателството. Приемете го! Бъдете търсачки на истината и владейте своето кралство, каквото и да е то - Вашия дом, работа, семейство - с изпълнено с обич сърце.
Бъдете кралици. Бъдете нежни. Не преставайте да раждате все нови и нови идеи и да се радвате на женското си начало ... Най-горещата ми молитва е за това да престанем да си губим времето в ежедневна суетня и посредственост ... Ние сме дъщери на Бога - тук сме, за да научим света как да обича...
Няма значение какво сте преживели, откъде сте, кои са родителите ви - нито пък социалното или икономическото ви положение. Тези неща са без значение. Значение има само как избирате да обичате, как избирате да изразявате любовта си чрез своята работа, чрез семейството си, чрез това, което сте избрали да дадете на света.  ..
Бъдете кралици. Бъдете господарки на силата и величието си!

Опра Уинфри

Из "Пилешка супа за женската душа" - Джак Канфийлд

Опра Уинфри: Как да победиш болестта да угаждаш на другите

Винаги съм имала проблем да отказвам на хората. С годините установих, че това е преграда, в която се спъват много хора. Сред тях е била и Опра Уинфри.

Опра Уинфри

Ето какво споделя една от най-влиятелните жени в света в книгата си “What I know for sure”(„Какво знам със сигурност”) за силата да откажеш, за нуждата да опознаеш собствените си намерения и смелостта да признаеш пред всички, че си такъв, какъвто си.

„Научих се да казвам „не” едва след като станах на 40 г. В ранните години, докато работех в телевизията, често бях завладяна от представата на другите, които виждаха у мен великодушен грижовник. Някои даваха последните си стотинки за автобусен билет, за да дойдат да ме видят, деца бягаха от домовете си, малтретирани жени напускаха съпрузите си и се появяваха на прага на студиото ми, всички очакващи, че ще им помогна.

По това време изразходвах много енергия, опитвайки се да върна някое момиче обратно в семейството й, или говорейки по телефона с часове с някой, който заплашваше да се самоубие. Пишех чек след чек и след време това ме изтощи. Бях толкова заета да дам на всеки  това, от което се нуждаеше, че изгубих връзка с това, което искрено исках да давам. Бях изядена от болестта да угаждам и често думата „да” излизаше от устата ми, преди да съм разбрала.

Знам точно откъде идва това заболяване. Да имаш минало, свързано с насилие, също така означава да не може да поставяш граници. Веднъж след като твоите лични граници са били нарушени като дете, е трудно да изградиш куража да спреш хората да те тъпчат. Страхуваш се да не бъдеш отблъснат заради това, което си действително. И така в продължение на години, аз давах всичко, за което почти всеки ме беше помолил. Изтощавах се в опит да излъжа очакванията на другите за това какво трябва да правя и коя трябва да бъда.

Това, което ме излекува, беше принципът на намерението. Цитатът от книгата на Гари Зукав, „Мястото на душата“: „Всяко действие, мисъл и чувство се мотивира от някакво намерение и това намерение е причината, която се прелива в следствието. Ако участваме в причината, не е възможно да не участваме и в следствието. Ето как по един много дълбок начин ние сме отговорни за всяко действие, мисъл и чувство, с други думи, за всяко свое намерение.”

Започнах да изследвам намерението, което се крие зад всяко казано от мен „да”, което всъщност означава „не”. Казвах „да”, за да не са ми ядосани хората, за да си мислят, че съм добър човек. Намерението ми беше да накарам хората да се чувстват така, все едно съм единствената, на която можеха да се обадят, да разчитат в последната минута, независимо за какво ставаше дума.И това беше точното нещо, което показваше и опитът ми – вълна от искания във всеки аспект от живота ми.

Скоро след като започнах да разбирам това, получих обаждане от един доста известен човек, който искаше да даря средства за неговата организация. Той искаше много пари, казах му, че трябва да си помисля. Това, за което се замислих беше – това наистина ли е кауза, в която вярвам? Не. Наистина ли си мисля, че написването на един чек ще промени каквото и да било? Не. Тогава защо да го правя? Защото не исках този човек да си мисли, че съм стисната. Това вече не беше достатъчно добра причина за мен.

Написах няколко думи, които днес пазя на бюрото си:  „Никога повече няма да правя нещо за някого, ако не усещам, че то идва направо от сърцето ми. Няма да ходя на среща, няма да звъня, да пиша писмо, да спонсорирам или участвам в някаква дейност, в която всяка фибра от съществото ми не казва „да”. Ще правя всичко с намерението да бъда вярна на самата себе си.”

Преди да кажете „да” на някого, попитайте себе си: какво е действителното ми намерение?То трябва да идва от най-чистата част на сърцето ви, не от главата ви. Ако трябва да поискате съвет, дайте си време това „да” или „не” да отекне вътре във вас. Ако е вярно – цялото ви тяло ще го чувства.

Зная със сигурност, че трябваше първо да си изясня коя бях преди да победя болестта да угаждаш на другите. Когато приех, че съм свястна, добра и даваща личност – независимо дали казвах „да” или „не” – повече нямаше никаква нужда да го доказвам. Преди се страхувах да не би хората да кажат: „Коя си мисли, че е тя?” Сега имам смелостта да стана и да кажа:

„Аз съм такава, каквато съм.”

Източник: http://www.lifebites.bg

Защо четенето е полезно?

Вижте няколко научно доказани ползи

Знанията не са единственото нещо, което могат да ни дадат книгите. Различни изследвания извеждат още редица ползи от редовното четене:

1. Хората, които четат са по-активни във всяка сфера на живота. Те имат изявена гражданска позиция, по-вероятно е да гласуват, както и да спортуват редовно, според проучване на National Endowment for the Arts.

2. Намалява стреса и подвига настроението. Книгата ни помага да се откъснем от ежедневието и да забравим за налегналите ни трудности и притеснения. Проучванията сочат, че само 6 минути четене може да намали нивата на стрес с 68%. Анкета в Англия пък установява, че четенето на любимата книга или списание действа успокоително на 63% от запитаните. 

3. Действа вдъхновяващо.  Проучване на Dartmouth College и Ohio State University установява, че вдъхновението от литературни герои може да промени ежедневното поведение на читателя или да го мотивира към нови подвизи. Съпреживяването в книгата е много по-силно, тъй като читателят се поставя на мястото на героя, докато при филмите той е просто в ролята на зрител, посочват учените.

4. Подобрява паметта и концентрацията. Четенето е своеобразна гимнастика за ума. Всеки път, когато четем, стремейки се да запомним фактите, за да следим историята, ние тренираме „мускулите на паметта“. А за да направим това, трябва да се концентрираме. Освен това, когато четем имаме възможност да направим пауза, да се замислим, да достигнем до прозрение... Това е по-трудно, когато гледаме или слушаме нещо, обясняват учени от Tufts University.  

5. Развива аналитичното и критично мислене. Четенето ни помага да мислим по-аналитично, категорични са Ан Кънингам и Кейт Станович в статията „What Reading Does For The Mind“.

6. Обогатява речника. Колкото повече книги четем, толкова повече нови думи откриваме. И много от тях стават част от нашия речник. 

7. Подобрява уменията за писане. Четейки, ние подсъзнателно овладяваме умения за изразяване на автора. Освен това, обогатявайки речника си, мисълта ни тече много по-леко и много по-лесно изразяваме мислите си писмено.

8. Помага да разбираме хората. Запознавайки се с различни персонажи, ситуации и гледни точки, ние добиваме „опит“, който ни помага да разбираме по-лесно хората, тяхното поведение и да погледнем от друг ъгъл на нещата.

9. Хората, които редовно четат, имат по-голям шанс да напреднат в живота и кариерата. „Четенето отваря врати и прави живота по-лесен, независимо какво четете. Нещо повече – четеното наистина е в състояние да ви накара да се почувствате по-добре“, казва Хонър Уилсън-Флетчър, директор на National Year of Reading.

Известни цитати от Паулу Коелю

Паулу Коелю е роден е на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер.

 Ето някои от неговите най-известни цитети:

• Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта

• Пиратството е въведение към творчеството на писателя. Ако ти хареса, ще поискаш да го имаш. Останалото е алчност или невежество

• Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително? — „Единайсет минути“

• Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света.

• Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.

• Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.

• И всичко това се случи между изгрева и залеза на същото това слънце!

• Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

• Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.

• Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.

• Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен. — „Алхимикът“ (O Alquimista), 1988

• Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.

• Колкото и голямо да е страданието, то е безсилно пред едно изморено тяло.

• Най-добрият воин е този, който успее да превърне врага в приятел.

• Накрая не издържа и се разплака. Плачеше, защото Бог бе несправедлив. Това ли заслужават хората, които вярват в мечтите си? — „Алхимикът“

• Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.

• Някои книги ни карат да мечтаем, други ни връщат в действителността...

• Ролята на състрадателна душа е само за онези, които се страхуват да заемат някаква позиция в живота. Винаги е много по-лесно да вярваш в собствена­та си доброта, отколкото да се изправиш срещу другите и да се бориш за правата си. Винаги е по-лесно да не отвър­неш на нанесената обида, отколкото да посмееш да вле­зеш в битка с някой по-силен от теб; винаги можеш да ка­жеш, че камъните, хвърлени по теб, не са те засегнали, и само нощем - когато си сам и жена ти, мъжът ти или при­ятелят ти от училище спят, - само нощем можеш да оплакваш мълчаливо собственото си малодушие.

• Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните.

• Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света.

• Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.

• Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.

• Толкова много исках да срещна любовта. — помисли си Илия. А сега, когато тя беше пред него — защото това без никакво съмнение беше тя, стига да не бягаше от нея — единственото му желание бе колкото се може по-бързо да я забрави.

Цитати от Произведения

„Вещицата от Портобело“

• В края на края какво е щастието? Любов, казват ми. Ала любовта никога не носи щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е екстаз и агония.

• Видях, че самотата е по-силна, когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не и обръщаме внимание.

• Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.

• Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.

• Светлината е нестабилна - угасва от вятъра, пали се от светкавицата, никога не блести като слънцето, но си струва да се борим за нея.

• Ти си онова, което вярваш, че си.

• Хората придобиват 1/4 от знанията си от своя учител, 1/4 слушайки себе си, 1/4 от приятелите си и 1/4 с времето.

• Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.

• Всичко, абсолютно всичко на тази земя има смисъл и дори най-дребните неща трябва да бъдат зачитани!

Захир

• Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име...

• Тази жена, която не винаги изразява чувствата си с жестове, която ме накара да кажа "да", когато исках да кажа "не", която ме принуди да се боря за това, което тя смята, и то с основание, че е смисълът на живота ми, която се отказа от присъствието ми, понеже ме обича повече, отколкото себе си, която ме застави да преследвам мечтата си... понякога изпитваща страх в сърцето си, но винаги смела в действията си, способна да обича без да се унижава, без да моли за извинение за това, че се бори за мъжа си...

• За пръв път осъзнавам, че причината ми за всичките ми предишни разочарования във връзките и браковете ми е била не в жените, които съм познавал, а в собствената ми неудоволетвореност. Единствено Естер прозря, че за да достигна до нея, трябва най- напред да достигна до самия себе си.От осем години сме заедно, смятам, че тя е жената на живота ми, и въпреки че понякога (доста често) се влюбвамв други жени, които срещам по пътя си, нито за миг не ми е минавала мисълта за развод. Никога не питам дали тя знае за извънбрачните ми авантюри, а и тя никога не споменава нищо по този въпрос.

• Всъщност малко хора ми казват, че са нещастни. Повечето заявяват: "Чувствам се чудесно, постигнах всичко, което исках." Тогава ги питам: "Кое ви прави щастливи?" Отговотът е: "Имам всичко, за което мога да мечтая - семейство, дом, работа, здраве." Питам ги още: "А замисляли ли сте се дали това е всичко в живота?" Отговорът е: "Да, всичко!" Повтарям въпроса си: "Тогава излиза, че смисълът на живота е в работата, семейството, децата, които ще пораснат и ще ви напуснат, мъжа или жената, у които истинската страст ще отстъпи място на приятелство. А един ден ще спрете и да работите. Какво ще правите, когато това се случи?" Отговор: няма отговор. Сменят темата.

• …Кръста, най-страшното от всички мъчения, измислени от хората. Спомням си, че Цицерон го бе нарекъл "най-отвратителното наказание", защото предизвиквало ужасни мъчения, преди да настъпи самата смърт. А в днешно време хората носят кръста на гърдите си, окачват го по стените, в стаите, смятат го за религиозен символ, забравяйки, че той е бил инструмент за изтезание.

• Когато тя понякога ме питаше дали ме интересува това, което върши, моят отговор беше неизменно един и същ: "Интересувам се, но не желая да се намесвам, искам да си свободна да следваш избраната от теб мечта, така както ти самата ми помогна да последвам моята."

• — Не ме ли обичаш? — Повече от вчера и по-малко от утре, както пише по картичките, които купуваме от книжарниците. Да, обичам те. Всъщност съм лудо влюбена, дори започвам да мисля дали да не си сменя жилището и да дойда в този огромен и самотен апартамент – но винаги, когато заговоря за това, ти си този, който сменя… темата. Въпреки това забравям за нараненото си самолюбие и намеквам колко хубаво би било да живеем заедно, а ти ми отговаряш, че още е рано, и аз си мисля, че може би се боиш да не ме изгубиш, както изгуби Естер, или че още чакаш завръщането ѝ, или че няма да разполагаш повече със свободата си, страхуваш се да останеш сам, но се страхуваш и да живееш с някого - с други думи - връзката ни е истинска лудост. Но след като ме питаш, ще ти отговоря: много те обичам!

• Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да ѝ кажа това, което никога не ѝ казах, докато бяхме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да ѝ го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил вината си.

• …Ще осъзнаеш три важни неща. Първо: В мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ източник, който обикновено наричаме Бог. Трето: никой не е сам в нещаститето си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателство, изникнало пред нас.

• След като страданието ти е тук, по-добре е да го приемеш, тъй като то няма да си отиде само защото ти се преструваш, че не съществува. Ако си радостен, добре е да приемеш и радостта, макар и с опасението, че някой ден тя ще изчезне. Има хора, за които животът е единствено саможертва и отказ. Има хора, които се чувстват част от човечеството само когато са "щастливи".
• - Влюбена съм и се страхувам, че ще страдам. - Не се страхувай! Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта.

• Щом се прибрах вкъщи, заваляха въпроси. Сам ли е бил? Да. Не е ли била там някоя негова любовница? Не. Пихте ли? Пихме. Защо не искаш да говорим за това? Но аз говоря точно за това! Били сте сами в една къща с изглед към планината, в доста романтична обстановка, не е ли така? Да, така е. И не сте правили нищо друго, освен да разговаряте? Нищо друго. Смяташ ли, че ти вярвам? Защо да не ми вярваш? Защото това противоречи на човешката природа – когато един мъж и една жена са заедно, пият заедно. говорят за интимни неща, накрая се озовават в леглото! Съгласна съм с мъжа си. Противоречи на онова, което са ни учили. Той никога няма да повярва на историята, която разказах, а тя е самата истина.

• Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото човек е склонен да действа така, че да се хареса на някого - особено на самия себе си.

• В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.

• Чух я да добавя: "И не казвай, че съм болна, защото съм суеверна, винаги когато съм използвала това извинение, накрая наистина съм се разболявала. Кажи, че трябва да се грижа за човека, когото обичам."

• Не винаги най-хубавите срещи стават около елегантни маси в ресторанти с включено отопление.

• Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай прахта. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност.

• В живота ни винаги има събитие, върху което да прехвърлим вината за това, че сме спрели да вървим напред.

• Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници.

• По-добре да останеш гладен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам - не говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да приемем, - сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.

• Ала тя мислеше различно. Действаше различно. Опита се да ми го покаже, но аз не успях да го видя - трябваше да я изгубя, за да разбера, че вкусът на възвърнатите неща е по-сладък и от мед.

• Любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.

Източник: Уикипедия