Едноминутни прозрения на Едноминутният предприемач

Все по-често чувам оправданието: "нямам време за четене". За това реших да извадя само най-важното от последната книга, която прочетох и да Ви го представя в сбит вариант за четене. Това са едноминутните прозрения от книгата "Едноминутният предприемач" от Кен Бланчард и Дон Хъдсън. Вместо да четете цялата книга, ето най-важните прозрения, които ще помогнат на всеки един предприемач устремил се да постигне успех в живота.

Изграждане основите на фирмата

Едноминутни прозрения

» Винаги се стреми да създаваш приятелства с хора, от които можеш да научиш нещо и на които се възхищаваш.

» Записвай всички прочетени, чути и научени мъдрости в тетрадка и ги резюмирай до „Едноминутни прозрения”.

» Стабилните ценности, като почтеността, честността, обичта и упоритата работа, ще ти помогнат да изградиш добър живот.

» Никога не си служи с измама, за да победиш.

» Това, какво е правилно, е по-важно от това, кой е прав. >

Растеж в познанието

» С течение на времето ние си оставаме непроменени, променят се само хората, с които се срещаме, и книгите, които четем.

» Помагаме ли на другите да получат това, което искат, можем да постигнем всичко.

» Управлявай с ушите си.

» Успехът идва тогава, когато се срещнат подготовката и възможностите.

» В живота не е важно кого познаваме, а кой познава нас и какво мислят хората за нас.

» Никога не изпускай шанса да промениш живота си към добро. >

Овладяване на занаята

» Смирението помага да се отворим към ученето и натрупването на опит.

» Грижим ли се за цифрите и те ще се по-грижат за нас.
» Ако искаме да създадем ефективен бизнес, преди всичко трябва да овладеем основните неща.

» Зад всеки ефективен ментор стои едно ентусиазирано и ангажирано протеже.

» Винаги предварително си представяйте желания резултат.

» Продажбите и всеки друг бизнес те поставят под светлината на прожекторите и трябва да се държиш подобаващо. >

Да се заразиш от предприемаческия дух

» Амбицията е горивото, което задвижва всички събития, променящи живота на човека.

» Разбери какво обичаш да правиш най-много и не се отказвай от него.

» Мечтай смело.

» Не напускай настоящата си работа, преди да си постигнал известен успех.

» Ако не получаваш пари за работата си, гледай на нея като на хоби, а не като на бизнес. >

Да спечелиш добър партньор

» Винаги съществува причина да срещаш точно определени хора в живота си.

» Успехът в бизнеса и семейството не се изключват взаимно.

» Когато търсиш партньор в живота, характерът и ценностите са по-важни от външния вид и личността.

» За успеха на брака, особено ако си предприемач, е важно да прекарваш повече време с партньора извън времето за хранене и сън.

» Ти и брачният ти партньор сте един екип и трябва да действате като такъв. >

Вратата се отваря

» Ако мечтаеш на дребно, никога няма да постигнеш големи неща.

» Не пропускай да сграбчиш шанса в мига, в който се изпречи на пътя ти.

» Не допускай разходите ти да превишават приходите.

» Не спонсорирай клиентите си. Важното е фактурите да ви бъдат изплащани навре-ме.

» Клиентите ти са душата на компанията, за-щото те са тези, които плащат сметките.

» Грижи се за своите хора. Те карат нещата да се случват. Компанията ти не може да съществува без тях. >

Компанията започва да работи

» Ако не искаш сам да вършиш цялата работа, трябва да откриеш нови начини да печелиш пари.

» Ако мислиш единствено за мениджмънт и пари, бизнесът ти никога няма да се разрасне.

» Не се колебай да потърсиш съвет, когато бизнесът ти се издига до ново ниво.

» Печалбата е задължително условие за оцеляване на бизнеса. >

Трудностите на финансовия растеж

» ПАРИ, ПАРИ и пак ПАРИ са тайната на успеха за всеки предприемач.

» Успехът в бизнеса е невъзможен без правилно управление на финансите.

» Печалбите са овациите, които получаваш за грижите си към клиентите и за създаването на мотивираща среда за персонала си. >

Създаване на легендарното обслужване

» Обърнете внимание на „миговете на истината” с вашите клиенти и създайте такава услуга, каквато те биха желали да получат.

» Изслушвайте клиентите си: техните идеи за подобряване на услугите могат да помогнат на компанията ви.

» Не пълнете фирмата си с пилета. Позволете на хората си да се реят като орли и да обслужват клиентите по един изключите-лен начин. >

Да помогнем на хората да се реят като орли

» Днешните служители искат да са партньори на своите мениджъри и не приемат вертикалната йерархия.

» Всеки трябва да бъде окуражаван да бъде лидер.

» Една ефективна система за управление на представянето никога не критикува, тя помага на хората да побеждават.

» Добрият мениджмънт включва ежедневното съветване на служителите. Той набляга на позитивното в поведението на хората и при необходимост пренасочва усилията им в правилната посока.

» Отличните резултати са важни и в работата, и в личния живот.

» Успехът на компанията ви зависи от мотивираните служители и лоялните клиенти. >

Проблеми с егото

» Дългосрочният успех е много повече от постигането на добри резултати.

» Отношенията на работа и у дома могат лесно да се разрушат, ако за тях не се полагат грижи.
» Прекомерното използване на дадена сила може да се превърне в слабост.  

» Подреждайте приоритетите си.

» Полагайте усилия, за да не изпуснете контрола върху бизнеса и живота си.

» Не преставайте да търсите мъдростта на своите ментори. >

Да обърнеш нещата

» Откажи се от безразсъдното преследване на растежа и търпеливо следвай реализира-нето на стратегията си.

» Неподходящият лидер може да те тласне в погрешната посока.

» Подходящият лидер в точното време може да ти помогне да се насочиш в правилната посока. >

Да подредиш нещата

» Проявявай щедрост по отношение на парите, времето и таланта си, ако искаш да си щастлив и удовлетворен от живота.

» Когато даваш, получаваш по-голямо удовлетворение отколкото, когато получаваш.

» Всички ние оставяме някакво наследство след себе си и трябва да внимаваме какво ще бъде то.

» Прави добро и то ще се върне обратно при теб. >

Да оставиш нещо след себе си

най-ценните съвети:

• Продажбите трябва да надвишават разходите.

• Вземанията трябва да се събират.

• Грижа за клиентите.

• Грижа за служителите.

БОНУС

20-те най-важни качества на успешния Едноминутен предприемач

По-долу предлагам 20-те най-важни качества на успешния предприемач, описани в тази книга:

1. Изобретателност

2. Целенасоченост

3. Концентрация

4. Склонност към риска

5. Умения за решаване на проблемите

6. Ориентация към продажбите

7. Далновидност

8. Оптимизъм

9. Лидерство

10. Амбициозност

11. Иновативност

12. Интегритет

13. Адаптивност

14. Комуникативност

15. Самомотивация

16. Стратегия

17. Екипност

18. Решителност

19. Любопитство

20. Уравновесеност

Ако статията ви е харесала, споделете я с вашите приятели в социалните мрежи, или оставете коментар

Моши моши, Япония докосва сърцата...

"Ако се покае всеки един, ако погледне в собствената си лехичка, ако реши да не пречи на никого, ако иска да помогне на всеки в нужда, ако посипе с пепел маниакалната ни враждебност и фанатизъм, ако отвори сърцето си за добри помисли и действия… ще ни бъде! Ние, хората, си мислим, че Бог ни гледа отгоре, затова и съм виждала в църквите ни кой ли не със свещ в ръката и вперил поглед нагоре към амвона… а той не ни гледа отгоре. Той ни гледа отвътре"

Интервю с Юлияна Антонова Мурата -  автор на една от най-продаваните книги в България "Моши моши, Япония"

Първата ви книга “Моши моши, Япония” предизвика невероятен успех сред българските читатели. Очаквахте ли тя да се превърне още на старта си в явление и на какво го отдавате? На читателското любопитство към една различна култура или може би на вътрешната потребност у всеки човек да среща добронамереност, каквато у нас очевидно нямаме достатъчно?

“Който отива на лов за успех, лови мъгла”, казва немска поговорка. Не съм се замисляла никога кое би привлякло читателското внимание, не съм се замисляла за успех или поражение. Не съм била и не искам да съм “ловец на мъгли”. Искам тези истински истории от живота на японците, предадени почти дословно в книгата ми, които ежедневно ме впечатляваха в годините и продължават ден след ден да ме радват, да достигнат до повече хора. Истории, в които има много внимание, добронамереност, любов, желанието деликатно да се притечеш на помощ (оттам и заглавието на книгата – “Моши моши, Япония”). Тези черти “виждам” в съучениците ми от немската гимназия, състуденти, близки хора.

Първата ви творба има интересна предистория. Разкажете я за нашите читатели.

Книгата не е предназначена за читателите, формулирани от мен като една имагинерна геометрия; тя е за всички мои сънародници в България и пръснати по света, за всички онези, които носят в сърцата си посочените по-горе добродетели. Определям ги като моите приятели и се обръщам с всяка история към тях чрез книгата ми като такива.

С най-близките ми приятели (най-вече виртуални), които ползваме фейсбук, нерядко осъмваме в приказки от разстояние, споделяме тревоги и радости, вдигаме виртуални наздравици за успехите на децата ни, заставаме в молитва за тежък здравословен проблем. Поднасяйки поредната истинска история от живота ми в Япония, моите приятели (забележете – не читатели) в коментарите под текста, започнаха да изразяват желание да издам книга. Смятах, че фейсбук пространството е една огромна, огромна “читалня”, в която всеки има достъп 24/7. Излъгах се обаче, защото тя побирала само 5000 души. И така, не след дълго двама издатели също ми писаха. Коментарите са все още под постовете. Единият беше много мил, когато сподели: “Е, този разказ плаче да бъде издаден. Помислихте ли вече за книга. Моля ви, заповядайте да говорим “на лични”.

Очаквахте ли писатели от ранга на Антон Дончев да бъдат сред почитателите ви?

Голямо е желанието ми книгата да достигне до повече мои приятели от фейсбук, до техните близки. Сред тях има хора на всякаква възраст и с всякакви професии – лекари, бизнесмени, политици, пенсионери, учители, писатели. Да, писателят Антон Дончев е сред почитателите на книгата. На всички, които изброих, поднасям моето благодаря.

Неведнъж сте казвали, че промяната в България не може да стане с политическа сила или лидер, дори той да е особено харизматичен, може да стане чрез отношенията на хората. Какво трябва да промени всеки от нас, за да постигнем промяната в страната си?

Години наред се наслушах на изявления на представителите на поредната политическа сила, че ще променят живота ни. Всички, вперели поглед и очаквания в тях, все едно са някакви титани. След всяко едно поредно фиаско, със същото, в никакъв случай по-малко, се започват скудоумията и приказките на следващия лидер, който ще направел желаната промяна за народа. Казвала съм го на приятелите ми – промяната може да настъпи не чрез него, чрез който и да е той, а чрез нас самите и в нас самите.

По-горе посочих само част от добродетелите, които всеки един от нас носи и като че ли забързани в ежедневието, отчаяни в борбата за насъщния, погребахме ги някъде навътре в душите ни и изкарахме на “бял свят” недоверието, сприхавостта, тревогите, страха, грубостта. “Изметем” ли тази напаст, която не е по Божий план, почисти ли всеки своето сърце от “плевелите” и започнем ли да общуваме като приятели, като живи хора, които имаме потребност да се обгрижваме едни други, да улесняваме хората, с които се срещаме и общуваме, промяната ще настъпи.

Представете си огромно бунище, в което искаме да засадим една красива червена роза. Дали ще успеем? За да расте тя, първо трябва да почистим мястото, да го обновим. На кого по-чистичко, на кого по-замърсено – я с надменност, я с тщестлавие, я с лицемерие, я с необмислени обещания и т.н., трябва ни много, много търпение в процеса на промяна в нас самите. Искам и да престанем с постоянното самосъждение и непрекъснатите самообвинявания. Да спрем с вечните укори и осъждение кой как не “ставал”. Трябва да надигнем гръб, да се изправим! Защото всеки един от нас е неслучаен, по Божий образ сме създадени! Да погледнем на хората с необходимата почит и уважение – към деца, възрастни, към слабите и болните.

Любовта е “запечатана” в сърцата на всеки един от нас. И в нашия земен мандат да се спрем от думи, хвърлени на вятъра, да спрем да заклеймяваме всеки наред. Защото като не ни харесва това, което получаваме, да променим онова, което даваме. Колко лесно и приятно се живее сред хора, които са доброжелателни, усмихнати, сериозни в задълженията си. Толкова е просто. Това разказвам в книгата ми.

При общуването с хора от българската ви аудитория попадали ли сте на скептици, за които общество, в което и императорът се явява на проверочен шофьорски изпит, бакшишът се приема като обида и никой не си помисля да открадне, е утопия? Как бихте отговорили на подобна реплика?

България е на първо място по загинали на пешеходни пътеки в Европа. Онези, които кормуват по такъв начин и им е все едно дали в следващия момент няма да отнемат нечий човешки живот, те газят и погазват достойнството, и вътрешната радост в ежедневното общуване с близки и хората, които се изпречат на пътя им. През погледа на един японец това е нещо изключително неуважително и грозно, близко е до фантастика.

Мечтата ви е да видите красивите отношения между хората в Япония осъществени и в България. Смятате ли, че това е възможно, като се има предвид колко по-сурови и дори грубовати сме българите?

С примерите си за Япония бих искала да напомня внимателно само за едно – да не избираме омразата и ненавистта да ни води. Скептицизмът и критичността са силни у нас, българите. Нека осъзнаваме, че като генерираме в сърцата си негативизъм, дух на отхвърляне и противопоставяне, това са все емоционални отрови за всеки един от нас. Зараза е. Предава се от човек на човек.

Понякога чета кратките истории от книгата, пиша нови за следващата – изпитвам облекчение, като ги препредавам. Намерил е японският народ в по-голямата си част сили за такова общуване, освободили са хората сърцата си от гняв, поискали са прошка и продължават да градят, не да рушат.

Терминът “лаконичност” идва от названието на древногръцкия регион Лакония. Там се е намирал и град Спарта, жителите на който се отличавали с краткостта на израза. Пример за това е отговорът на писмото на Филип Македонски, в което предлагал на спартанците да се предадат, защото: “Ако завладея Спарта със сила, ще унищожа без пощада цялото население и ще изравня града със земята”. На което спартанците отговорили с една дума: “Ако”.

Ще завърша с една дума само: “ако”. Ако се покае всеки един, ако погледне в собствената си лехичка, ако реши да не пречи на никого, ако иска да помогне на всеки в нужда, ако посипе с пепел маниакалната ни враждебност и фанатизъм, ако отвори сърцето си за добри помисли и действия… ще ни бъде! Ние, хората, си мислим, че Бог ни гледа отгоре, затова и съм виждала в църквите ни кой ли не със свещ в ръката и вперил поглед нагоре към амвона… а той не ни гледа отгоре. Той ни гледа отвътре.

Казвате също, че патриотизмът е чувство, което може да се възпита, но не с рецитиране на стихове. В какво според вас е точната формула?

Относно патриотизма ще кажа следното: Киркегор пише, че дълбочината на неговата меланхолия е била равностойна единствено на умението му да я скрива. В този смисъл бих добавила като отговор, че и дълбочината на истинското патриотично чувство е равностойна единствено на нашето умение да не го демонстрираме.

Източник: Марица Пазарджик,
Интервю: Дора Цветкова