Простащината като нова атомна бомба над Хирошима.

По време на финалната фаза на Втората световна война, САЩ хвърлят над Япония две атомни бомби: на 6 август над град Хирошима, а на 9 – над Нагасаки. Тези два акта си остават първата и последна употреба на ядрени оръжия във военната история на света.

Според сведенията броят на убитите в Хирошима е между 42 000 и 93 000 и се основава само на наличните тела, поради което е толкова нисък. По-късни проучвания, които включват броя на откритите тела и изчезналите хора през първия месец след бомбардировката, довеждат до по-приемлива цифра: около 130 000 души. Общият брой на смъртните случаи в следствие на радиацията е неизвестен, тъй като тя взима своите жертви след дни, седмици, месеци и години.
Мемориалът на мира в Хирошима, наричан още Купол на атомния взрив / атомната бомба или само Атомен купол, е в памет на жертвите от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. За паметник служат развалините на бившия Изложбен център на Търговско-промишлената палата на Хирошима, оцелял по чудо (въпреки че се намира съвсем близо до епицентъра на взрива) от бомбардировката, довела да незабавната смърт на 70 000 души и до раняване (от радиация и облъчване) и по-късно мъчителна смърт на още 70 000 жители на града.
Руините на сградата се намират на брега на река Ота в центъра на Хирошима. Заедно с Мемориалния парк на мира на отсрещния остров в реката образува мемориален комплекс, посветен на жертвите от бомбардировките.
Въпреки възраженията на китайските и американските власти мемориалът в Хирошима е вписан в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство през 1996 г.

Днес стана ясно, че двамата сценични работници от Софийската опера ще бъдат глобени за "дребно хулиганство" от властите в Хирошима, заради драскането на графити и надписи "Локо София" на публично място. Опитвайки да замаже положението, Директорът на операта твърдеше, че те драскали по една стена от пластмаса, която спира потока от туристи да не преминават към тревните площи, където има строеж. Новината за посегателството на Мемориала на мира била фалшива. Трудно ми е да коментирам това изказване на Пламен Карталов и ще оставя всеки да си направи изводите сам.
Посегателството срещу паметника на мира в Хирошима е като втора атомна бомба, този път удряща смъртоносно по българското достойнство, култура и морал. Да търсим оправдания за злосторниците, не трябва и не бива. Да се надсмиваме, да се споделят различни колажи в интернет пространството с подобни надписи, е проява на неуважение към японския народ и гавра към символът на Хирошима за света.
Срамувам се, че може българи да паднат толкова ниско.

В началото на тази седмица, този Мемориал беше грубо и вулгарно обруган от двама сценични работници от Националната опера и балет, която до вчера беше на поредно успешно турне в Япония, завършило с фиаско.

Sonya Garcheva: Церемония по японски чай: история и философия

Sonya Garcheva: Церемония по японски чай: история и философия: Японската чайна церемония Японската чайна церемония се нарича Chanoyu, Sado или просто Ocha на японски. Това е хореографски ритуал за по...

Церемония по японски чай: история и философия

Японската чайна церемония

Японската чайна церемония се нарича Chanoyu, Sado или просто Ocha на японски. Това е хореографски ритуал за подготовка и сервиране на японски зелен чай, наречен Matcha, заедно с традиционни японски сладки, за да се балансира с горчивия вкус на чая. Подготовката на чая в тази церемония означава да налееш цялото си внимание в предварително дефинираните движения. Целият процес не е за пиене на чай, а е за естетика, подготвяйки купа чай от сърцето си. Водещият на церемонията винаги приема гостите с всяко движение и жест. Дори поставянето на чайните прибори се разглежда от гледната точка на гостите (ъгъл), особено от основните гости, наречени Shokyaku.
Какво е церемонията по японския чай?

Японската чайна церемония е артистично забавление, уникално за Япония, което се отличава със сервирането и пиенето на Matcha, прахообразен японски зелен чай. Въпреки че японският зелен чай бе въведен в Япония от Китай през 8-и век, макарообразният чай Matcha не достига до Япония до края на 12 век. Практиката да се провеждат социални събирания, за да се пие Matcha, се разпространява сред висшия клас от около 14 век. Постепенно една от основните цели на тези събирания, която се проведе в Шоин (учебна зала), стана благодарността на китайските картини и занаяти в спокойна атмосфера.

След като сте свидетели или участвали в церемонията по японски чай само веднъж, човек ще разбере, че в Япония обслужването на чай е изкуство и духовна дисциплина. Като изкуство церемонията по чая е повод да оценим простотата на дизайна на чайната стая, усещането на Чауан в ръката, компанията на приятелите и просто момент на чистота.
Като дисциплина се изисква естетическо съзерцание за аранжиране на цветя, керамика, калиграфия и корените на церемонията за чай, които вървят до дванадесети век. Обредната подготовка изисква човек, който е домакин на парти за чай, да знае как да готви специално ястие (Kaiseki), как да подреди цветята, които ще бъдат поставени в нишата (Tokonoma). При избора на съдове и други съдове домакинът (Teishu) трябва да вземе под внимание ранга и вида, за да се увери, че те ще се откроят.

Цел на церемонията по японския чай

Инструменти за японски чай Целта на японската чайна церемония е да се създаде спокойна комуникация между домакина и неговите гости. Тя се основава отчасти на етикета на сервиране на чай (Temae), но също така включва интимните връзки с архитектурата, градината на ландшафта, уникалните прибори за чай, картини, цветно оформление, керамика, калиграфия, дзен будизъм и всички останали елементи, които съжителстват в хармонична връзка с церемонията. Нейната крайна цел е постигането на дълбоко духовно удовлетворение чрез пиене на чай и безшумно съзерцание. На различно ниво японската чайна церемония е просто забавление, където гостите са поканени да пият чай в приятна и релаксираща стая.

Източник: http://japaninsides.com